България не са политиците ни. Днес те са срам и изпитание. Дълго търпяхме – те проникнаха навсякъде, размножиха се

България – тя не е държавата и политиците ни.

Тя е нашата майка – земята, която всяка пролет отваря цветовете на дърветата, а после ни дарява уханието и вкуса на техните плодове.

Тя е въздуха, който дишаме.

Тя е мелодията на Родопите и Тракия, изстраданата болка и възторжената радост на песните ни.

Тя е неосъзнатия спомен, втъкан в ДНК-то ни за величието на онези непобедими мъже и жени , от които са треперили и падали на колене империи.

Тя е детския глъч и „Аз съм българче“.

Тя е мечтите ни и вярата.

Тя е любовта, без която няма смисъл да сме живи.

Историята се пише бавно, понякога поколения не стигат за да се отвори нова страница.

Въпреки всичко и въпреки всички България е устоявала, могъща или поробена, мразена и обичана, презирана и охулена …като сега.

България не са политиците ни.

Но политиците ни определят живота и и представата за българите.

Днес те са срам и изпитание.Паразити върху тялото на своята майка.

Дълго търпяхме – те проникнаха навсякъде, размножиха се.Не е възможно с едно разтърсване да изхвърлим боклука.

Нужен е скалпел, който да изреже гангрената.Това е ролята на съдебната система.

Важно е кой държи скалпела.Днес е в ръцете на Борисов, Пеевски, Цацаров и всички като тях.

Идват избори.

Важно е да гласуваме.Важно е да контролираме процеса по всички възможни начини.
Животоспасяващо е да отрежем, ако е нужно, ръцете, които държат скалпела!

България сме ние и идващите след нас, които днес с любов сричат “ Аз съм българче“.

Румяна Ченалова, Фейсбук