Българска Народна Приказка (по действителен исторически случай)

Имало едно време едно малко кралство, поданиците му били толкова недоволни от дългодишното управление на постоянно сменящите се по роднинска връзка господари, че всеки новопоявил се рицар на справедливостта бил посрещан с фанфари и бурни овации и големи очаквания от поданиците. Но накрая все се разочаровали от рицарите, които трябвало да преборят тъмната страна в кралството.

Годините минавали и хората, все повече и повече вярвали, че ще се роди или е роден рицаря, който ще пребори мрака и лошите господари.

Всички знайни и незнайни жрици в кралството хвърляли карти, боб и всякакви други неща като пера, стотинки, кокалчета дори, за да погледнат в бъдещето и да разгласят тайната за следващият млад рицар, който ще бори мрака. И така в един летен ден, една от жриците съзряла в единия край на кралство близо до огромната морска шир нов рицар млад и не много възпитан, но за сметка на това бил напорист и пресметлив.

Жрицата била стара и опитна и пратила емисари да говорят с младия рицар, да отиде в нейните покои и тя да му разкрие тайните на тяхното кралство и какво искат хората. Младият и неопитен в битките рицар, който тук ще кръстим Костадир, оседлал своя кон Дачиян и без да му мисли много поел към покоите на жрицата с нейните пратеници. Яздели дълго през кралството докато достигнали до необятно равно поле, което било обвито в гъсти димове, там нейде в далечината се бил сгушил палата на жрицата.

Стигайки отпред, широките порти се отворили и Костадир видял вътре блясъка на величествената осанка на една не много млада жрица, а в погледа и се четяло увереност и много знания за тъмната страна и пътищата по които трябвало да мине рицаря. Приела жрицата Костадир в своите покои, наредила Дачиян коня му да бъде обилно напоен и нахранен и започнала да разказва на Костадир какво му е предсказала съдбата.

Костадир, който както разбрахме в началото бил много напорист и толкова много се очаровал от предсказаното му бъдеще, че вече за него нямало нищо друго значение освен как да вземе властта, за да пребори тъмната страна. Но жрицата забравила да го предупреди, че тъмната страна и властта са едно и също нещо и за да победи тъмната страна не трябва да иска властта. Яхнал Костадир пак Дачиян и се отправил към края на кралството до морето, където по заръка на жрицата трябвало да събере малка армия от подръжници и да ходят всички заедно по села и паланки, да се срещат с момите и момците в техният край на кралството и да ги убеждават къде с добри думи, къде със заплахи да се включват към тяхното дело, защото младият рицар щял да победи тъмната страна. И за да му вярват повече поданиците в кралството жрицата му дала сили на младия рицар, да бъде нещо като исторически гид и да разказва за великото минало на кралството преди да дойдат тъмните сили.

Така Костадир поживял година две в лутания между жаждата си за власт и исторически гид и един ден жрицата му пратила едно магическо врабче. Врабчето имало магически сили и като запеело от човчицата му падали златни монети, Костадир бил много впечатлен и като млад рицар решил да раздаде на част от поданиците на кралството част от златните монети с лика на врабчето. Хората толкова много се впечатлили от постъпката му, че плана на жрицата вече можел да бъде въведен във ход, но както всички се досещате мили деца, врабчето станало много известно със златото си, че тъмните сили се докопали до него и му предложили или да избира златен кафез или да прави това което му кажат, врабчето много се изплашило от златната клетка, че приело другото условие на тъмната страна.

Костадир вече бил толкова популярен, че жрицата решила да му събере армия, но Костадир опиянен от златото на врабчето вече не искал да слуша жрицата и тръгнал да събира сам армия, като всеки участник в нея в продължение на четири години трябвало да дава по 11 златни парици на армията данък. Хората в кралството чули за новата армия, но едва 38 000 човека решили да му гласуват доверие на младият рицар, жрицата вече била сигурна за него, че е победен от тъмните сили, но все още не му го казвала на глас. Костадир толкова се сближил с врабчето, че от жълтиците си купил още един кон Фордиян и забравил за Дачиян бързо.. Армията която бил събрал, бързо усетили, че младият рицар е обладан от тъмните сили и някои от хората решили да се върнат по родните си места, но верните шутове и глашатаи на Костадир на всеослушание ги обявявали за предатели и агенти на тъмната страна. Хората не искали да слушат какво говорели глашатаите за тях и седнали и написали тази приказка… А поуката от нея е, че когато се довериш на хората или врабчетата със златото тъмната страна те побеждава преди да си се изправил срещу нея….

Къде отишли парите събрани от армията като данък ли? За тях могат да отговорят само Костадир и великия му оръженосец Николдрен….

Атанас Калев, Национален Протест срещу безобразията в България