Чий интерес клати феса на Борисов? Васал ли е България на Турция?

Абсурдните теманета пред турския „султан“ се пишат на печалната сметка за нарушаване на човешките права в държава – член на ЕС

Васал ли е България на Турция? Управляващите само дето фесове не си сложиха тези дни, докато се огъват като одалиски пред режима на Реджеп Ердоган.

Вече втора година Бойко Борисов води протурска политика в разрез с официалната позиция на Европейския съюз, като успива избирателите с мантрата, че ако не умилостивяваме турския „султан“, той ще извади калъчката и ще ни залее с бежанци. Умилостивяването става с гигантско подмазване – нашето правителство е единственото, което върна над 70 преследвани от Ердоган заради така наречения опит за преврат. Българските власти безогледно тъпчат човешки права на бегълци от режима в южната ни съседка – само и само да си подсигурят достлука. Преди два дни премиерът удари поредното си дълбоко темане на Ердоган, като го изкара опората на Европа, и отново нахока Европейския съюз да се съобразява с него.

Заслепението на управляващите е толкова голямо, че забравиха, че правата на българските граждани са по-важни от кефа на турската власт. Пет дни посолството ни в Турция и консулството в Одрин не успяха да се размърдат, за да защитят наши сънародници, арестувани в микробус заедно с нарочени за гюленисти. Дипломатите ни нито разбрали, нито видели задържаните. Също както преди 18 години, когато либийските власти арестуваха и съсипаха от мъчения българските медицински сестри и двама лекари. И тогава външното министерство кършеше пръсти, че нищо не може да направи. По ирония на съдбата именно Надежда Нейнски беше негов шеф. Сега в ролята си на посланик тя пак няма достъп до арестанти, за които бившият ни консул в Одрин не се смущава да говори как ще бъдат мъчени, за да признаят и това, което не са направили.

Трагизмът да си българин в чужбина, особено в авторитарна държава, е огромен именно заради бездушието на нашите власти. След като всички сме наясно какво представляват турските зандани, Нейнски не може да ни обяснява, че нямало какво да се направи. Има дипломатически ходове, с които да се настоява за спазването на правата им. Задължително трябва да бъдат посетени в затвора, да им се носят храна и лекарства, да се поддържа контакт с близките им.

Няма и грам доказателство, че поне някакво усилие е положено

За сравнение, когато Турция задържа 12 германци заради опита за преврат, техните дипломати не се спряха. В резултат един беше освободен, а отказът за останалите доведе до тежки ответни мерки, включително свиване на военни доставки и предупреждение към германците да не стъпват в Турция. Лично Ангела Меркел се ангажира със случая. А цялата германска делегация на панаира на книгата в Истанбул преди година разпъна транспарант пред затвора, за да защити арестувана за „тероризъм“ турска писателка.

На българските власти няма да им мине и през ум например да поискат арестуваните българи да ни бъдат предадени, за да ги съдим тук. Даже ако можеха, щяха да скрият от нас за задържането им. Така както крият за задържаните от месеци шестима българи, отново с обвинения в гюленизъм, за които се разбра случайно преди ден. Живи ли са тези хора, някой дипломат виждал ли ги, погрижил ли се е за тях? Или когато става дума за кефа на Ердоган, презумпцията за невиновност не важи? Очевидно е така, като имаме предвид как българското МВР се натяга да връща турски бегълци с ясното съзнание, че ги чакат мъчения и може би смърт. Тази година върнатите на Турция са 13 души, като за тях вътрешното министерство не е предоставило никаква информация. Миналата година се разбра за осем души, а всъщност броят им е над 70. Най-скандалният случай беше с Абдуллах Бююк, за когото две съдебни инстанции в България се произнесоха, че той не трябва да бъде предаван, тъй като животът му е застрашен в Турция. Въпреки това

полицията ни го отвлече на улицата посред бял ден

и го предаде на турските власти. Безобразно беше и връщането на още 7 граждани, потърсили закрила в България, защото са нарочени за врагове в родината си. Сред тях имаше журналист, научен работник, полицай. Те бяха изведени, без да им се даде възможност да обжалват и след като вече бяха поискали бежански статут. И в двата случая МВР се позова на спогодбата за реадмисия в Турция, която се оказа недействаща.

„Реадмисионният договор още не е влязъл в сила, но ние изпълняваме стриктно ангажимента си към Турция, а Турция – към нас“, даде наскоро абсурдно обяснение шефът на парламентарната група на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов.

Двойната игра на България с Турция продължава от доста време. В края на 2013 г. Турция и ЕС подписаха договор за реадмисия, който позволява на европейските правителства да връщат обратно нелегалните мигранти. В документа Брюксел включи и други условия, свързани с гражданските права, с признаването на малцинства и т.н. В замяна Анкара поиска облекчаване на визовия режим и ускоряване на преговорите за членство в Евросъюза. Отношенията на страните по договора обаче се обтегнаха и Турция се отрече от него. Ердоган започна да заплашва ЕС, че ще го залее с мигранти, ако исканията му за пари и членство не се изпълнят.

България обаче продължи да се натяга. Въз основа на договора Турция – ЕС на 5 май 2016 г. вътрешният ни министър Румяна Бъчварова подписа двустранен протокол с колегата си Ефкан Ала. Действието му трябваше да започне на 1 юни същата година и по него да бъдат връщани нелегално преминали граждани. Той обаче до момента не е ратифициран от турска страна и няма правно действие.

За сравнение – българското правителство го одобри на 22 юни 2016 г. Тогава вътрешният министър Румяна Бъчварова съобщи пред журналисти, че са оформени документите на около 200 души, които да бъдат върнати на турска територия. И сигурно са върнати. Информация за действията си българските власти не дават. Българите научават, когато Турция се похвали как в България откликват на молбите й.

Вече година и половина българското правителство изпълнява недействителното споразумение със завидна страст. През ноември 2016 г. МВР отговори на въпрос на „Дневник“, че откакто е подписано, то не е спазвано от турците, но България го изпълнява „само за турските граждани“. Очевидно, за да предава неудобните на Ердоган.

Официално обяснение, естествено, няма. Неофициалното е известно – заради малодушието на управляващите и неистовия страх от лавина от икономически имигранти. Има и други версии защо е това послушание пред Ердоган. С контрабанда на цигари са свързани. При тая корупция по всичките етажи на властта тукашните управници сигурно имат основание да се страхуват. Само че конвенцията за правата на човека все още е с предимство пред шериата. Анадънму?

Източник: mignews.info