Чрез мажоритарните избори Борисов ще узурпира властта в страната

Лидерът на ГЕРБ предложи тази дилема – за или против нови избори. И народът избра нови избори

Оставката на правителството означава предсрочни избори. Егоцентричният Борисов няма да разреши на някой друг, освен него, да бъде премиер

Чистата мажоритарна система крие рискове за политическото бъдеще на България. Създава възможност за узурпация на властта.

Борисов уволни Плевнелиев, като не го посочи за втори мандат. А сега иска да попречи на „уволнения“ Плевнелиев да си отмъсти с назначението на министрите от служебното правителство.

– БСП как ще гласува внесения бюджет за следващата година и как ще се държи по време на разискванията, проф. Гечев?

– Гласуването „за“ и „против“ Закона за бюджета е водоразделът между управляващи и опозиция. Взехме решение да не подкрепяме внесения сега бюджет’2017 по две основни причини: първо ние, от БСП Лява България сме само 38 народни представители и не е наше задължение да подкрепяме предложение на управляващите, основано на коренно различни политики или по-скоро поради липса на политики. Второ, този проект е тарикатски счетоводен документ, но не и фискална политика. Той по никакъв начин не е обвързан с икономическото развитие на страната, няма никакви секторни политики, наливат се малко повече пари в няколко нереформирани сектора като МВР, отбрана и съдебната система. Пак са заложени 2,3 милиарда лева като капиталови разходи, без да е посочено за какво ще бъдат използвани тези средства, от кого, при какви условия. Вероятно, както и през тази година, това ще се използва за скрит резерв и отчитане на кухо бюджетно равновесие. Защото и сега правителството твърди, че ще постигне нулев бюджетен дефицит за 2016 г., но крие, че са замразени общо 5 милиарда лева бюджетни разходи, с които българската икономика е лишена от значим ресурс за развитие. Два милиарда от тях са ненаправени капиталови разходи, два милиарда са замразени от лятото, когато приключиха стес-тестовете на банковата система и и още милиард и половина повече от година са замразени във фамозния „Фонд на Фондовете“. Последният беше създаден уж да обедини управлението на средства по различни програми на ЕС и да ускори тяхното усвояване. Вместо това, новоназначените там „калинки“ местят папки от едно чекмедже в друго. И докато всички други страни от ЕС залагат на едновременно увеличаване на частните и държавните разходи за потребление и на инвестиции, правителството в оставка ни предлага да продължим движението в обратна посока. Е, как да подкрепим такава уникалност? Това би било политическо самоубийство!

– Да но, нали все пак тези пари са икономисани. Добро е и състоянието на бюджета, това не подобрява ли икономическата среда и не е ли резерв за бъдещо управление?

–  Икономисването на пари, заложени като различни инвестиционни инструменти или като гарантиране на основни социални ангажименти е недомислие и противоречи на здравия икономически разум. Тук въобще не говорим само за идеологически различия. Вижте, ако прочетете основните цели на бюджетите на която и да било друга страна от ЕС, ще видите че основната цел е постигане на достатъчно висок икономически растеж, висока заетост и ниска безработица и по-висок жизнен стандарт при запазване на финансова стабилност. Тук ни се предлага само финансова стабилност и символичен растеж от 2,5%, т.е. с 2% под растежа на предпоследната страна в ЕС – Румъния. С други думи, дефицит няма или е само 0,5%, но ставаме все по-последни в ЕС! Изрично подчертавам, че ние следва строго да се придържаме към общоприетите ограничения на ЕС за нивата на бюджетния дефицит до  3%  от БВП и на държавния дълг до 60% от БВП. Но в тези рамки ние трябва да следваме политиките на нашите партньори от ЕС за по-силно ангажиране на държавата в стимулиране на икономическото развитие. Ето, ЕС прие плана „Юнкер“ за 315 млрд. евро инвестиционен фонд, националните правителства, в т.ч. на такива развити икономики като немската и френската, разширяват инвестиционни програми с държавно участие и държавна подкрепа. А тук е обратното. Залагат по-ниски държавни разходи за потребление,  не приемат създаването на инвестиционен фонд в Бюджета, замразяват капиталови разходи. Здравата икономическа логика сочи, че подобряването на бюджетните показатели трябва да става на основата на икономическо развитие и подобряване на жизнения стандарт, а не чрез замразяване на утвърдени в Закон бюджетни разходи.

– Не мога да разбера логиката на парламента. Всички депутати гласува оставката на правителството. Двете най-големи политически сили – ГЕРБ и БСП заявиха, че ще вървят към предсрочни избори. Защо тогава този парламент, който няма самочувствието да излъчи ново правителство, иска да приеме нов бюджет, с който финансово ще рамкира работата на следващо правителство?

– Логиката е друга. Ще припомня, че онзи ден сутринта председателката на бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова заяви, че ГЕРБ ще оттегли внесения проектобюджет. Това няма как да е станало без нареждане или да го наречем съгласуване с премиера Борисов. Това, че едно правителство подава оставка, Конституцията не го освобождава от отговорност да управлява до избора на ново служебно или избрано правителство. Ние разчитаме този „сутрешен ход“ като опит за отмъщение към избирателя, чрез опита да се създаде усещане за хаос в държавата. Добре че, също в утвърден стил, това решение се оказа предпоследно и те се върнаха в руслото на нормалното. Ако се приеме този бюджет, бъдещото избрано правителство би могло да го актуализира в съответствие с управленската си програма. Нека кажем нещо, което е много важно за хората – даже и да не се приеме новият бюджет, бюджетното финансиране на всички държавни и общински институции, пенсионното осигуряване и всички социални плащания са гарантирани от конституцията и законите на страната. Просто, докато се приеме нов бюджет-сега или до изборите, ще се харчи толкова, колкото и през 2016 г.

– Муравей Радев, финансов министър в кабинета на Иван Костов, припомни, че през 1997 г., когато страната бе в икономическа и политическа криза, парламентът не е приел бюджет. Новото Народно събрание е приело бюджета. Не е ли логично, след като в момента ситуацията е подобна, да се постъпи по същия начин?

– Не само е логично, но е и законно. Но все пак да припомня, че премиерът Виденов подаде оставка на 21 декември и приемането на Бюджет 1997 г. бяхме обвързали с въвеждането на Паричен съвет. Нашият МС прие такова решение, ние внесохме в бюджетната и икономическата комисия на тогавашния парламент предложението за борда с всички необходими законови промени. Но тогавашната опозиция, която всячески пречеше на въвеждането на Паричен съвет, не допусна неговото въвеждане от началото на 1997 г. Даже г-н Иван Костов в обширни интервюта плашеше с вкарване в затвора всеки, който се осмели да въведе Валутния борд.  А нали разбирате, че разработването и приемането на Закон за Бюджета няма как да стане, ако не е ясна валутната система, при която той се формира и реализира. Затова не се стигна до гласуване на нашия проект. Е, после противниците на Борда, станаха негови пропагандатори, но това е друга тема. Междувременно пак те спретнаха държавния преврат на 10-ти януари и после яхнаха предимствата на Паричният съвет, който ние предложихме, а те неистово отричаха. Но, български неволи…..

– Тогава по улиците се протестираше с искане за предсрочни избори. Сега няма протести, но всички социологически проучвания показват, че хората не искат предсрочни парламентарни избори. Политиците в Народното събрание обаче не ги чуват. Защо?

– Повечето социологически проучвания отдавна станаха инструмент на политическия маркетинг. Нали същите социолози предричаха победа на ГЕРБ още на първи и в краен случай на втори тур? Къде са сега тези пророци, защо не хванаха тенденции, които се виждаха с просто око и се чувстваха във всяка среща с избирателите? Та, тази мантра, че избирателят си иска правителството на Борисов во веки вековт по-скоро предизвиква усмивки. Не е тайна, че мощният протестен вот беше и срещу този премиер и това правителство. Нали самият г-н Борисов си заложи премиерския стол в тази битка. Той лично! Какво повече – хората не ги искат. Това са нормални неща в политиката, всеки трябва да си носи политическата отговорност за едни или други решения. А едва ли може да се допусне, че егоцентричният Борисов би допуснал някой друг да е премиер от името на ГЕРБ.

– Какъв процент от успеха на ген. Радев е успех на БСП?

– Няма как и не е редно да се търси такъв точен процент. Да, г-н Радев демонстрира високи лични качества и спомогна за привличането на значим извънпартиен вот, в това число на избиратели, които досега са гласували за други парти и коалиции. Но не е сериозно дори да се мисли, че той можеше да победи без максималната мобилизация на партията и на нейните структури. Ще дам и още един аргумент. Как така протестният вот дойде в подкрепа на БСП, а не за кандидатите на други партии и инициативни комитети? Фактът, че още на първи тур бихме всички останали е  достатъчно доказателство за възпирането на спекулациите по този въпрос. Сигурни сме, че в предсрочните парламентарни избори БСП ще покаже своя възход. Но за това ще бъде необходимо да представим и защитим ясна, детайлна и убедителна алтернативна управленска програма. Ние вече активно работим по този въпрос.

– По какъв изборен кодекс трябва да се проведат следващите избори, като се имат предвид резултатите от референдума?

– Изборното законодателство не е в моята професионална област. Но имам определена обща култура по въпроса, поради това, че съм работил доста години в чужбина като университетски преподавател и имам впечатления от други изборни системи. Та, преди всичко мисля, че сме длъжни да се съобразим с исканията на хората за промяна в избирателната система. Но също така мисля, че това трябва да стане при ясна визия за конкретните модели, инструменти и очаквани резултати. БСП е една от трите големи партии и като че ли тя би се възползвала от тази система, голяма партия е, а по дефиниция големите партии печелят от мажоритарния вот. Но има реална опасност от това, партията спечелила най-много мажоритарни изборни райони да се окаже в смазващо мнозинство в парламента. Проблемът е, че една значителна част от избирателите – леви и десни, ще се окажат непредставени в Народното събрание. Народът казва „три пъти мери – един път режи“. Нека първо да изслушаме мнението на експертите за това как да се реализират решенията на референдума и да се информират избирателите за възможните последици от избора на един или друг мажоритарен модел.

Но вижте, основният проблем на България не е в изборното законодателство, нито в Конституцията. Ако една страна вместо компютри, произвежда компоти,  десет велики народни събрания да направи, фабриката за компоти няма да стане фабрика за компютри. Нашият основен проблем е икономически. Ние нямаме утвърдена от парламента система от приоритети и стратегии за развитие, това правителство не е разработило и не е предложило никаква визия в тази посока. Работи се от ден за ден и на парче. Ето в това е трагедията и затова продължаваме да се люшкаме около последното място в ЕС.

– Кой трябва да управлява до 21 януари, когато новоизбраният президент Румен Радев ще встъпи в длъжност?

– Има си Конституция, в която ясно са разписани отговорностите. Единият вариант е правителството в оставка да си управлява до встъпването на новия президент в длъжност в края на януари. Другият вариант е да се назначава служебно правителство сега. Е, получава се така, че г-н Борисов „уволни“ г-н Плевнелиев за втори мандат и сега той едва ли ще реди кабинет по волята на уволняващия. Но това си е техен проблем. Поне на мен ми се струва екзотична идеята изборът на министри за служебен кабинет да се прави едновременно от отиващия си и от новоизбрания президент. Развеселяващо е предложението на г-н Борисов сега ние от БСП да правим правителство. Сиреч да му носим последиците до изборите през пролетта, а той да се появи целият в бяло на предсрочните избори през пролетта. Не е красиво да се подценяват нашите възможности за политически анализ на ситуацията./Епицентър.бг