Чукът, наковалнята и Борисов между тях

България е притихнала пред съдбоносен избор : да приеме или да отхвърли газопровода от Турция до Сърбия ?

Този, който има властта да реши знае, че и двата варианта крият огромна опасност за него. Затова и мълчи.

Борисов си представяше, че изострянето на руско-американските отношения ще му даде някаква допълнителна тежест. На него самия. Той не разбра, че България има стойност пред САЩ само като местоположение. Народ, история, култура, власт – това са преходни величини. Важна е територията, няма значение дали на нея живеят българи или пакистанци. Важно е и този, който управлява, да слуша.

За да задържи американското благоволение Борисов отхвърли газопровода Южен поток, спря проекта Белене, загроби националните интереси в Македония, затрудни руските и улесни американските планове, пренаписва историята и нищо чудно да приеме промени в географията, ако Вашингтон поиска. Готов е на всичко, само да бъде крепен на власт.

Сега идва нов проблем. Откъде да мине Турският поток ? Ако за Съединените щати е трудно да пресекат пътя на руския газ към Европа, те могат да го затрудняват и бавят. Затова няма съмнение, че Вашингтон предпочита продължението на Турския поток да мине не през България, а през Гърция и Македония.

Защо ?

Македония има размирно бъдеще. Влиянието на албанците само ще нараства. Те контролират все повече територии. Всякакви размирици, етнически напрежения, религиозни стълкновения могат да застрашат транзита. Албанците ще са в състояние да врътнат във всеки момент кранчето и да преустановят газоподаването. Не само ще угодят на американците, но и ще изнудват сърбите.

Вашингтон има още аргументи към своята логика. Транзитът на газа е печеливша дейност и затоплящите се отношения с Гърция предполагат бизнесът да бъде предоставен на нея, не на България. София така и така следва сляпо американските искания и няма нужда от допълнително стимулиране.

Гърция ще печели много от транзита. Това обосновава и някакво подмолно облагодетелстване на хората, които вземат решението за тръбата в София. Последните ще бъдат улеснени, защото ще се скрият зад американския натиск.

Смята се, че подобна тройна комбинация е била и в основата на отказа на България от Южния поток. Турският поток се роди благодарение на този отказ. После Ердоган ни се подигра за безумния ход. България направи грешка, като отхвърли Южен поток, бе казал той.

Американските интереси все пак не предрешават пътя на тръбата. Трасето зависи от още две страни – Турция и България.

Турският интерес е газопроводът да мине през България. Тя е по-сигурна от Македония, пътят към Европа е по-кратък, гръцко-турските отношения могат лесно да изпаднат в криза. Щом Путин обяви, че Русия ще финансира газопровода през Сърбия, след няколко часа тук кацна турският вътрешен министър. Пътят на газа не беше упоменат сред темите на разговорите му, но изглежда невероятно този въпрос от първостепенна важност да не е бил засегнат. По-скоро турският министър бе дошъл да увещава Борисов да приеме пътя през България. Официалното премълчаване на темата може да означава разминаване на позициите – т.е. правителството отблъсква газопровода. Може и да не е искало да обяви становището си, докато не го съгласува с Вашингтон.

За Борисов изборът също има две страни. Ако отхвърли газопровода, ще бъде похвален от САЩ. Може да го приеме Тръмп, да получи и други облаги. Но със сигурност ще настрои обществото срещу себе си. Това предвещава провал на евроизборите и падане на правителството. Ако пък одобри трасето през България, ще си навлече американския гняв и пак вероятно ще падне. Попаднал между чука и наковалнята, той знае, че има реална опасност да бъде смачкан между тях.

А Русия ? За нея изглежда е без значение откъде ще мине газът, стига да върви безпрепятствено към Европа. Вероятно България, поради описаните по-горе елементи, е по-изгодния за нея вариант. Стига отново да не попречи, каза Путин.

Васил Василев, Фейсбук