Дачков: Съжалявам, че обиждам, но е от безсилие срещу тази българска стена от екзистенциална вцепененост

От година и половина учители и съученици на убиец на дете (защото жертвата в Борисовата градина е в юношеска възраст) мълчали от страх, въпреки, че разпознали убиеца от разпространените от МВР кадри.

По принцип в България е много трудно да намериш свидетел, който да каже това, което е видял. Виж, доносници бол. Това е другият ми потрес от българщината. Животински страх да бъдеш човек. Душа, затворена в буркан, а не в тяло, което има дух. Туршия на ума и кисело зеле на духа. Страх лозе пази и т.н.

И същите тези идиоти придирят на съдебната власт. Ами преди да има римско право има обичайно такова. Няма как да има справедливост в държавата когато я няма у гламавото й население.

Съжалявам, че обиждам, но е от безсилие срещу тази българска стена от екзистенциална вцепененост. Овчарската дебилност, описана толкова талантливо от Захарий Стоянов е тук и е още по-масова отколкото по негово време.

Представяте ли си – най-малко десетина души са познали убиеца на камерите и никой не е мъцнал. Ако беше човек, който е извършил добро дело щяха да се изпотрепят кой да го наклепа пръв. Сбъркано население. Винаги се кая като пиша тези грубости, но не мога да си ни ги спестя.

Явор Дачков, Фейсбук