Данаил Кирилов: Имах няколко часа да се отдам на съзерцание и умозрение

В позиция, публикувана в социалната мрежа, министърът на правосъдието Данаил Кирилов призова фактите и законът да са водещи.

Повод за коментара му е предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман и дебатът в Народното събрание за съкратеното производство.

В емоционален коментар във Фейсбук Кирилов разсъждава за това кое е водещото – законът или независимостта на магистрата. Министърът на правосъдието коментира ситуацията след предсрочното пускане от затвора на австралиеца и избухналите емоции в обществото, като се опитва да постави на преден план обективния поглед на юрист, без да заема страна, съобщава Епицентър.БГ

Не скрива също така, че през последните дни е доста разколебан от становището си, че трябва да бъде оставен съдът да прецени дали да приложи съкратеното производство при убийства.

Кирилов не обвинява никого, не цитира имена и не влиза в личностни нападки, а отваря дебата с поредица от въпроси.

„Имах няколко часа да се отдам на съзерцание и умозрение, да опитам безпристрастно да оценя фактите и обстоятелствата, пораждащи дивия бяс и истеричната паника на малцина, поставили себе си над другите, над закона и над морала на справедливостта.

Въздържах се да съдя, а както винаги съм се стремял, да подкрепям и да защитавам опонента си, влизайки в дрехата и същината на неговите аргументи, мотиви и предразсъдъци. Тоест, пристъпих предпазливо и с колебание, въпреки тяхното пренебрежение и агресивно отричане, към общия обзор на поведението им в опит да си въобразя някои вероятни последици, които то предполагаемо преследва“, пише в социалните мрежи министърът на правосъдието Данаил Кирилов.

„Не исках да откривам предателство спрямо общо възприети национални цели, а предпочитах подозренията и предположенията ми да останат на плоскостта на маргиналния личен интерес и ползата за конкретна група от лица.

В този смисъл, трябва да доверя на Вашите съждения и присъда преценката дали един обществен дебат може да засегне независимостта на магистрата, след като той вече е отсъдил и е обявил мотивите си.

Има ли право обществото да прецени дали е спазен закона и е постигната справедливостта?

Неговото доверие безусловно ли е, императивно ли се дължи?

Кой от двата принципа има предимство: принципът на законността или принципът на независимостта на магистрата?

Последните седмици аз убеждавах колегите си в парламента, че трябва да възложим и да доверим, да възложим на съда нова възможност за преценка / дискреция при определяне на наказанието, тази дали да прилага или не последиците при съкратеното съдебно следствие. Едновременно с това, мои колеги разоръжаваха с озлобление вярата и доверието ми, удовлетворявайки неусмиримият си стремеж да злепоставят всяко усилие за неговото укрепване.

Няма да соча писмени официални източници и документи, които са приложени в парламентарните досиета и стенограми. Нито ще се позовавам на широко отразени публично мои изявления в медиите. Търся Вашата подкрепа за следното:

* Винаги да поставяте фактите преди заключенията;

* Да се стремим да съберем възможно най-много относими факти;

* Съжденията и заключенията са наша субективна преценка и тя не може да бъде държавна присъда;

* Да не се нагърбваме да съдим, вместо това ревниво да проявяваме респект към истината и дирене достоверността на фактите;

* Да не удовлетворяваме нестихващия стремеж към отмъщение и да даваме доверие и при най-крехкото основание за това;

* Да се движим не от бясното настървение на лицемерието, а от умерената политика на законодателите;

* Да уважаваме опонентите си по тези, защото в спора се разкрива истината;

* Да не забравяме, че магистратите винаги са прави, и че дължим подкрепа, точно изпълнение и правна дисциплина, както и защита на независимостта им“, написа още в социалните мрежи министърът.