Докъде се докарахме в тази абсурдна държава, че майка в отчаянието си да иска евтаназия за себе си и сина си

Докъде се докарахме в тази абсурдна държава, че майка в отчаянието си да иска евтаназия за себе си и сина си. Това тя го направи в официално писмо до президента Румен Радев.

Рени Григорова е борбена майка, която се грижи за болния си 27-годишен син Стефан. Той е с развитие на 2-годишно дете и страда от епилепсия, диабет, хипертония и остеопороза, съобщава Дир.бг

Стефан е увреден още при раждането си, като лекарите не давали никакви надежди за живота му. Всички съветвали Рени Григорова да се откаже от него, но тя не се отказала.

На 18-годишна възраст Стефан получава епилептичен припадък и се наложило да пием силни лекарства, след което за 2 месеца става 160 килограма. По това време нервите на бащата не издържат и той ги напуска. В момента и двамата живеят с по 500-600 лв. на месец, като само лекарствата за Стефан струват 150 лв. Самата Рени Григорова е изкарала четири инсулта и е пенсионирана по болест, въпреки че е юрист по образование и владее множество чужди езици.

Нормално ли е държавата така да нехае за своите граждани и да ги е оставила до положение, където те да се молят да бъдат убити по легален начин? Толкова ли е станала уродлива тази държава, че вече е почти ад да се живее в нея.

Публикуваме писмото на Рени Григорова със задна дата от нейния Фейсбук профил, понеже то най-добре ни показва реалността в абсурдната държава България.

Ето и самото писмо:

Аз съм майка на тежко болен инвалид. Синът ми е с множество заболявания, увреден при раждане и доувреждан с годините. Сега е на 27 г., а е с развитие на 2 г. Не се самообслужва и се влошава ежедневно. Когато нещо го боли, гадаем. Аз не го оставям, винаги съм до него и така ще бъде, докато мога. С изменението на Закона за лица с увреждания вие принизихте детето ми под нивото на уличните кучета, които имат едно хуманно право на евтаназия като изход от болките им.

След 18 г. нашите деца не порастват! Те стават още по-тежки. В Закона за здравеопазването има клауза за стоматологична помощ, безплатна до 18 г., а след това, при случай като на моя син, пълната анестезия, която се изисква, струва 100 лв. на час. Навсякъде цари кадруване и корупция.

Знаете ли например колко харчи една общинска администрация на месец за безплатни лекарства и лечение, които се полагали на нашите велможи, за да са здрави и да ни управляват добре? Аз знам! На фона на това аз купувам лекарства от пенсиите ни, плащам ток, вода и се храня, както и синът ми. За дрехи и други, кой знае какви луксове, каквото остане!

И туй е трудно, защото след едно натъпкване на детето ми с медикаменти, които дадоха страничен ефект, той е 160 кг, трудноподвижен и дрехите също са проблем.

Не искам много, само толкова, че да не тъна в заеми към приятели, които връщам, защото и те нямат, но помагат. Да не страдаме от адски болки – аз и детето ми. Ако в една държава от ЕС, не можете да осигурите тези елементарни условия, осигурете ни незабавна евтаназия.

Да не се мъчим и да не натоварваме непремерения ви бюджет. Няма да ви товаря с повече подробности! Не мисля, че ще получа подкрепа, не и от институциите! Затова искам праг на поносимост и евтаназия!

А и един мъничък лукс безплатно погребение, защото и него не мога да си осигуря! След като ме третирате като животно, направете го по закон! Защото човещина има у бедните и измъчените, не и у тези, които се интересуват от електорални единици!

Пиша това с болка и гняв! Дано има кой да го прочете!

С дълбоко неуважение и омерзение: Рени Григорова Евстатиева, магистър по право и настоящ пенсионер по болест.