Другарко Фъндъкова, Данче! Нищо човешко ли не е останало в теб, освен позата?

Фандъкова: „…на това място се събираха клошари и всякакви там други, които пречеха на гражданите. Сега този въпрос е решен.“

Не, Данче, този въпрос никак не е решен, нито е възможно да бъде решен от скопци. Въпреки интелектуалната ти поза.

Проблемът е заметен под килима, каквато е практиката и с всички останали истински проблеми. Видно от изказването по-горе, за теб клошарите и „всякакви там други“ не са граждани на Република България. Те са нашественици от други планети и притесняват с присъствието си луксозния живот на държавници, политици и производните им кметове.

Другарко Фъндъкова, Данче! Нищо човешко ли не е останало в теб, освен позата? Властта променя, разбирам, милиардите развращават духа, но все пак има надежда. Човекът, като творение е по-силен от страстите!

Грехът, мила Данче, влиза съвсем неочаквано във всеки човек. Промъква се като крадец и заема място като собственик на това тяло. Нямам никава илюзия, че ще ме разбереш, нито пък, че те интересува мнението на когото и да било, но повярвай ми ако чуеш тези думи – каквото отвътре, такова и отвън. Тайни от този тип не съществуват.

Сигурен съм, че търсиш светлина, но днес тъмнината е твоят дом и този прокълнат мрак крещи в лицата ни, че хората се раждат клошари. Водачите на тези клошари, погледнати от Тъмното, нямат никаква вина за милиони погубени човешки съдби и животи.

Знаеш ли дефиницията за тъмнина, Данче? Това е място, където няма никаква светлина. И това ти го казвам, не случайно, на Велики четвъртък…

Николай Марков, Фейсбук