„Файненшъл таймс“: Еврофондовете увеличиха корупцията и превземането на България

Еврофондовете увеличиха корупцията и превземането на България. Те бяха използвани за купуване – директно или чрез обществени поръчки – на по-голяма част от медиите и за създаване по този начин на прикритие за действията на политиците.

Това заяви Симеон Дянков пред „Файненшъл таймс“, пише „Дневник“.

Изданието описва, че в Брюксел расте тревогата за толерирането на корупцията и назначаването на лоялни, но некомпетентни, хора в администрацията. Използвани са примери не само от вътрешната, но и от външната политика на сегашното правителство в София.

Какво каза премиерът Борисов в интервю за неделното издание на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ можете да прочетете тук и тук.

„Политическите затруднения на Борисов повдигат и трудни въпроси за Брюксел и другите страни от ЕС. Критици казват, че те не успяват да окажат достатъчен натиск над София, за да подобри управлението. Напрежението нарасна през последните седмици и защото България блокира започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, което засили опасенията, че тя може да се присъедини към Унгария и Полша в честите им битки с Брюксел и държавите от ЕС“, пишат авторите Валери Хопкинс и Майкъл Пийл.

Показателно е и заглавието, което в свободен превод звучи като „България се присъдинява към групата на проблемните новобранци“. Употребен е изразът awkward squad, който в английския език се използва поне от XVIII век и има доста по-колоритно значение:

група в организация или екип, членовете на която са склонни да се съпротивляват на дисциплината и възпрепятстват промените заради некомпетентност или умишлено заради общи интереси; неопитни новобранци (във военните среди), преминаващи през специално обучение, които се обявяват против правилата или дори се бунтуват; в нормалния живот те може да са най-обикновени хора, които не създават проблеми, но съберат ли се, групата им предизвиква бъркотия; когато се разбере, че не са подходящи, обикновено ги събират в един отряд на непохватните, нежелаещите, небрежните и създаващите трудности – тази група се нарича awkward squad.

Текстът започва с разказ за акцията на Христо Иванов през юли, описва каква е ролята на Ахмед Доган в българската политика и защо избухваха протестите срещу правителството 14 години, след като България е влязла в ЕС и е получила милиарди евро от съюза.

Симеон Дянков, който в момента е изследовател за института „Питърсън“ (Peterson Institute for International Economics) във Вашингтон, казва още, че „дълги години на България и Румъния се прощаваше“. Според него причината са финансовата криза от 2008 г. и мирантската вълна от 2015 г., заради които „никога така и не е имало време ЕС сериозно да се замисли за приемането им“.

„Файненшъл таймс“ обаче описва, че срещу Румъния през 2018 г. е започнала остра критика от Брюксел заради посегателството на управляващите социалдемократи срещу независимостта на съдебната система. Някои дипломати казват, че вероятно тогава на България е отделяно по-малко внимание, защото в Брюксел не са искали да критикуват едновременно и двамата представители на випуск 2007. Завоят към авторитаризъм в Централна Европа и смяната на правителството в Букурещ през 2019 г. променят това.

В статията са изредени някои от критиките в първия доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в България от тази есен, включително за непрозрачна собственост на медии, натиск над журналисти и опити за промяна на закона за неправителствените организации по начин, който през лятото бе отхвърлен от Съда на ЕС по повод Унгария. Няма и резултати в борбата с корупцията, „което е и един от аспектите, изтъквани в протестите от лятото на 2020 г.“ Не са подминати съобщенията за разследването за къщата в Барселона с възможни връзки на Борисов с този случай, както и за снимките от спалнята на премиера.

Четири пети от българите смятат, че корупцията е масово ширеща се в страната им.

Предварителните и откъслечни коментари на Венецианската комисия по проекта на ГЕРБ за нова конституция – с увеличаване правомощията на главния прокрор („смятан за близък съюзник на Борисов“) и ограничаване тази на президента и на правосъдния министър – са определени от авторите като „биене на тревога“.

Расте и натискът над правителството заради опозицията му за преговорите със Северна Македония, пише „Файненшъл таймс“. „Те смятаха, че Борисов ще поведе този процес“, казва Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Ветото „подлага по безпрецедентен начин на риск целия европейски проект“, допълва тя.

Дянков смята, че в Брюксел твърде късно са осъзнали заплахата от корупцията в България и там трябва да бъдат убедени институции и лидери, че ако нищо не се направи, страната и Борисов ще се наредят до Полша на Качински и Унгария на Орбан и това ще предизвика още проблеми. „Осъзнаването на това закъсня с много години“, допълва той.

Христо Иванов използва за предупреждението си колоритно описание – че може на България да започне да се гледа като на „част от една по-обща тенденция на корупция и популизъм, пробиваща си път твърде добре през вените на механизмите за взимане на решения в Европа“.