Има и такава Държава!

Помните ли журналистката, която беше залята от някакъв изрод на спирка с киселина?

Помните ли жената, която години на ред ходеше с пораженията от причиненият вандалски акт. Чували ли сте за разследващата журналистка започнала работа като коректор в БТА и стигнала до позиция редактор във вестник “ ТРУД“, когато всички четяха вестници.

Е тази жена, вече е в Армията на Безработните, както хиляди други кадърни хора, защото не иска да бъде подчинена на системата и не се страхува, въпреки душевните и физически травми които и причиниха да показва нещата точно, ясно и с отчетлив глас.

Ето какво написа в профила си във Фейсбук:

От вчера съм организирана безработна № 10054088 с мярка подписка по описа на Агенцията по заетостта. Регистрирах се в Бюрото по труда и ме обзе спокойствие и радост.

И каква радост! Иде ми да фръкна даже, понеже от Борисов знам, че „тая регистрация е рядък шанс“, че „огромни пари стоят, стотици милиони за безработни и да не се сърди, който не ги използва“, а също и че „тук, в България безработни са само тия, които не искат работа“ („Труд“, 2011 г.)

Имам поне две възможности, които Премиера – да се свети името Му и четвъртият Му мандат – в други програмни речи е очертал. Едната е, „ако нямам пари, да си насадя картофи, като Неговото семейство, в което цял живот не са купували картофи, а са си ги сели“. Другата е да паса овце, понеже „все за безработица се приказва, а се търсят много овчари“ („Труд“, 2013). Журналисти не се търсят, вярно, търсят се служители в медиите на факторите, но пък пак от Борисов узнаваме, че „при нас е най-голямата демокрация и кой каквото се сети, си драска“ – само дето не получава заплата, но това към свободата на словото не се отнася.

Както виждате, аз грижа нямам, още повече, че приеха Правителствен план – 2017 с финансирана мениджърска програма за „Активиране на неактивни лица“.

В Бюрото по труда една мила жена с тъжни очи (богослов била по професия, между другото) прегледа длъжностите ми (от коректор в БТА до отговорен редактор в „Труд“ ) и попита:

– Е, как е журналистиката?
– Ами…как…като читател вие ще кажете – викам. А тя:
– Аз от 6 години вестник не чета, а откакто дъщеря ми се пресели в Германия, по телевизията гледам филми само.
– Защо така?
– Разбрах, че в новините има само убийства, наводнения и пожари, а другото са празни приказки, боядисване на черното в бяло и поцелуване на големци с посрани гащи.

Замълчах. Репортерската професия ме е отучила да се изчервявам от срам…Ако някой може да добави нещо по темата след казаното от тази жена, да заповяда. Аз не можах.

Анна Заркова