Изборите те правят независим. След тях продължава нищо да не зависи от теб

26 години се въртим в омагьосан кръг на избори след избори, на обещания след обещания, надежди след надежди. Това, което постигнахме за тези години на преход е безстопанственост на държавата и нехание на народа и.

Гледахме преди няколко дена как румънците протестират, някои прикрито, а други явно им се радваха и си мечтаехме, и ние като тях да може да се надигнем. При нас обаче липсва конкретно искане, както беше при румънците. Те бяха сплотени в искането си за отмяната на един закон, който би пуснал от затворите много корумпирани политици. В България обаче няма откъде да се започне с протеста, защото проблемът при нас не е един, а множество без край. Ние трябва да протестираме за разбиването на основите, върху които е изградена новата ни държава в рамките на тези 26 години.

България е построена сякаш върху плаващи пясъци, които е поглъщат ежегодно, като в един момент ще е погълнат напълно. Какво зависи от нас – всичко. Проблемът обаче е, че нямаме сили, като колектив да променим нещата, а исканията ни са почти винаги свързани с интересите ни.

В страната ни има толкова партии, колкото и ниши на интерес може да се намерят. Населението ни е разделено всячески, а всяка партия покрива даден негов интерес. За годините на преход хората вече по-малко вярват в празните обещания на партиите, защото се примириха, че никоя партия няма да ни оправи. Вече хората гласуват не за партия, а за по-малкото зло. Гласува се от страх.

Администрацията гласува за една партия от страх да не бъде съкратена. Богаташите за друга партия от страх да не бъдат засегнати далаверите им. Бедните гласуват за трета партия от страх, за да не им се увеличат данъците.

От нас буквално нищо не зависи в момента, но и също така всичко зависи, но не сме го разбрали. Ние нямаме воля да вземем нещата в собствени ръце, да разберем, че общите интереси са в полза за всички ни, пред индивидуалните ни.

Константин Петков

*Заглавието е на Сърнела Воденичарова