Животът в България се превърна в хорър филм без край

СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА И ЧУДОВИЩАТА

Имало едно време една прекрасна страна, с усмихнати трудови хора и много деца.

Хората живееха спокойно, без да са бедни, без да са богати, с поглед към бъдещето.

И един малък проблем – нямаха свободата, която искаха – да говорят, да ходят в чужбина, да развиват частния бизнес. Един ден златната рибка дойде при тях и им каза, че ще им изпълни пожеланията, ще могат да ходят където си поискат, да правят бизнес, да говорят каквото си поискат….но си има цена. Всички се съгласиха да я платят. За свободата…мислеха.

И ето, чудесата започнаха да се случват: чудото хората да говорят каквото си искат, но златната рибка като цена взе това, че никой не ги чуваше, взе медиите, взе образованието и културата. Остана само голяма говорилня, в която никой не чува другия, а правителството не чува народа. Частният бизнес тръгна, но за тези, които имаха връзките и парите. Останалите съвсем по капиталистически затънаха в блатото на кредити и фалити.

Хората гледаха чудесата как цветущи и печеливши заводи за няколко години се превръщат в руини за скрап, а работниците отиват на трудовата борса, гледаха как цели села и градове се обезлюдяват, гледаха как България става страната на неограничените възможности, стига да нямаш чест, достойнство и морал. Виждаха как цървули се издигат от нищото на пиедестал, как хората в анцузи командват хората в костюми, а професорите ровят в боклука за храна, как се продават заводи за един лев, а чужденци идваха да ни направят колония и роби, които на безценица да се трудят за тях.

Чудесата не свършват, чудовищата също. Животът в страната се превърна в хорър филм без край. Желанията се изпълниха, цената се плати, а на територията се разпореждат чудовищата. И пак ни трябва чудо, и да внимаваме този път от кого го искаме и каква ще бъде цената.

Елена Гунчева, Фейсбук