Каквото и да направи Бойко, той ще си остане един елементарен селски бабаит

Винаги, откакто Бойко Борисов се появи в публични, обществени роли, а по-късно и на политическия хоризонт,

съм се чудил на какво точно ми прилича тая комична фигура.

Докато беше в ролята на сравнително строен охранител на Тато, а по-късно и на Саксобургогготски винаги, когато попадаше в кадрите на тв репортажите, ми извикваше представите за костюмиран и обзаведен с вратовръзка селски тарикат, който се чувства адски неудобно и неловко в облеклото и обкръжението си, но това въпреки всичко му харесва и го изкушаваше на всяка цена да остане в тая или оная сцена и в компанията на големците, на които носи куфарите и които уж охранява.

После, като стана главен секретар на МВР и кмет на София, Бойко натежа, възрастта му придаде някакъв привиден авторитет и солидност и той започна безобразно да подражава нескопосаните и тромави движения и приказки на Тато. Беше забавен в старанието си. Беше направо натегач и безогледен зубрач. Но като набра скорост и стана премиер, надмина и себе си в първите си роли. Надмина и учителите си.

Минаха години. Бойко изкара първи мандат. Изкара и втори премиерски мандат. А в третия си мандат откровено заприлича на пенсиониран диджей от селската дискотека, който не знае какво да прави с ръцете си и походката му е задължително като в паници. Пристъпва от крак на крак, а погледът му си остава с израза и излъчването „Ела навън да се разберем, бе!“.

Каквото и да направи Бойко, той ще си остане един елементарен селски бабаит и няма никакво значение колко чужди думи ще научи и в какви вътрешнополитически и международни роли ще се набута. Но определено Тато ми беше по-поносим и донякъде симпатичен.

Любо Кольовски, Фейсбук