Камбаната на Хитрино бие за нашите глухи уши

Днес се видяхме с мой добър познат, който вдига бариерата пред една частна фирма и е освободен преди няколко години от Гражданска защита, за да се даде мястото му на наше момче, хал хабер си нямащо от това, с което ще се занимава. Ето мнението му едно към едно, предадено отчасти с мои думи:

– В България никой не спазва никакви норми и стандарти – това оскъпява процеса и по-изгодно е да се даде подкуп на проверяващите да си затварят очите.

– Всичко е амортизирано, остаряло, износено, изхабено, отдавна излязло от ефективна употреба, но се използва, защото не се инвестира в такива неща, шефовете предпочитат да влагат парите си в луксозни коли, недвижимо имущество, жени и хазарт.

– Никой никъде не подготвя кадри за редица професии или ако ги подготвя, то прави това през пръсти, без старание да ги научи нещо, с отбиване на номера – затова утре ще ни лекуват неспособни лекари, ще ни обучават неспособни учители и преподаватели, ще ни гасят пожарите неспособни пожарникари, ще ни возят неспособни машинисти, ще ни охраняват неспособни полицаи, ще ни защитават неспособни военни, ще ни управляват неспособни политици. И най-важното – не само неспособни, но отучили се и ненаучили се да се подчиняват на дисциплина, да съблюдават правила, да анализират ситуациите, да вземат решения. Те няма да имат опит, на който да се опрат, интуиция, на която да разчитат, умения, на които да се уповават, знания, които да прилагат.

– Повсеместно у нас се плоди и размножава безотговорност – всеобщ непукизъм, ставащ все по-жесток егоизъм, пренебрегване на всякакви ценности и задръжки, разпасаност във всякакъв план – национален, професионален, социален, личен.

Най-тежките последици от това, което се случва в страната ни е изхвърлянето зад борда на професионализма като базисно изискване към когото и да било и за каквото и да било. Професионализмът у нас толкова вече не се котира, че става неизгоден във всяко едно отношение, превръща се в минавка, в прецакване. Създава се поквара, възниква илюзия, че може без него – и на ниво държава, и на ниво фирма, и в образованието, и в здравеопазването, и във всички сфери на сигурността.

Някои катастрофи са видими, защото представляват особен вълкодавски и хиенски медиен интерес и са свързани с body-counting, с броене на трупове. Но катастрофи се случват повсеместно.

Катастрофа е здравеопазването и само такива като мен, чийто близък го закъса, знаят, че това е така.

Катастрофа е образованието – виждам го по децата и внуците ни.

Катастрофа е моралът ни – пълно с дегенериращи същества.

Катастрофа е разузнаването ни – с връзкарство и тотална липса на контрол от държавата, навсякъде по света и у нас са плъзнали всякакви перекендета, чийто речник е от 200 думи, които си гонят келепира и избиват парите, вложени, за да се докопат до заветния мандат зад граница или събират пари за него.

Катастрофа е абсолютно всичко, което е свързано с гражданската ни защита.
Никой ли в тази държава не си дава сметка върху каква тънка мембрана над каква дълбока пропаст се изтяга блаженно народът ни и какво го чака, когато тази мембрана се спука? А тя е тръгнала вече да се пука. Хитрино е само поредната камбана, която се опитва да кънти, без да подозира, че ушите ни отдавна са станали глухи за тревожното й биене.

Николай Слатински, Фейсбук