Кеворкян: Втори сме по смъртност в света, а скоро може да се завиваме и с мигранти

ЗА БУДИТЕЛИТЕ, ПЛАГИАТИТЕ И СВИНСКОТО

Напоследък си имам една любима реклама – о, да.
Действа ми вдъхновяващо – особено в тези мрачни времена, в които сме затиснати от всевъзможни беди.
Скоро може да се завиваме и с „мигранти“.
Рекламата ни казва, че – о, да! – „гордеем се с нашето, но не искаме националната ни гордост да почива само на нашето минало… не искаме най-добрите ни стихове да са на 100 години… ние искаме да се гордеем с нашето Сега, а не да гледаме назад с носталгия… и, да, нашите прасета не са като едно време – днес са по-добри“.
Сега сигурно и вие сте се разчувствали – защото никак не е малко прасетата ни да са по-добри.
Втори сме по смъртност в света, след Кралство Лесото – обаче свинските ни работи са по-добри – о, да!

Ненатрапчиво и деликатно, но в същото време и категорично, рекламата се превръща в една внушителна метафора на Прехода – когато почти всичко беше съсипано, обаче – какъв късмет само, о, да! – свинете ни са оцелели, и са най-добрите.
Свинете измиват срама от челото ни, както се надяваше Поета по-друг повод – не толкова свински, разбира се.

Тази реклама сякаш е сътворена от някой от късните ни антикомунисти – сякаш озарението на този свински подход към Миналото извира от техните дълбини – любезно казано, понеже иначе те виреят в калните плитчини на Настоящето.

О, да – не искаме най-добрите ни стихове да са на 100 години.
Обаче и в днешната ни „поезия“ има доста свински работи.
Преди месец и нещо Силвия Недкова уличи някакъв красавец – по съвместителство и поет – в плагиатство, което си е чисто свинска работа. Примерите бяха толкова ясни, че дори и едно прасе би ги разбрало – и без да е най-доброто в света.
Августин Господинов /иначе Илиян Любомиров/ успял да измъти следното стихче: „С една жена можеш да изживееш хиляди неща, а с хиляда – само едно“.
Не е Бог знае какво, лафче някакво.
Обаче се оказва, че съвсем свински е свито от Ерих Мария Ремарк.
Авторът на „Триумфалната арка“, „Черният обелиск“ и пр., написал: „С една жена можеш да имаш хиляди преживявания, със сто – само сто“. Недкова изреди и други примери, също достатъчно убедителни.

И как се развиха по-нататък преживяванията ни с нашето Вергилийче?
О, да – съвсем по рецептата на най-доброто свинско.
Ето какво отговаря симпатягата-мародер пред БНТ /цитирам по „Телеграф“/:
„Благодаря на Силвия Недкова, защото благодарение на това, което прави тя, в момента на представянето на стихосбирката ми из страната е пълно с хора. Мога да се подпиша с двете си ръце, винаги съм зачитал авторското право и никога не съм си позволявал съзнателно да използвам чужда интелектуална собственост, без да упоменавам източника. Това, което казва тя, не е така. Предвид примерите, които посочва, е трудно доказуемо. Когато става дума за любовна лирика, нито символите, нито езикът са нещо ново… В момента никой не може да измисли нещо, което никой, никога и никъде не е написал. Примерите, които тя посочва – чак сега се запознах с тях. Има един хубав цитат, че не е важно откъде вземаш едно нещо, а докъде ще го отведеш…“

О, да! – това обяснение е истинска апология на свинщината.
Преписваш като последният дурак – и веселяшки ни убеждаваш, че това е „трудно доказуемо“.
Отгоре на всичко, излиза, че трябва да си плагиат, за да се пълнят залите – а пък и никой вече не можел да измисли нещо ново.

Свършени сме, ако и в Поезията се намести една от основните повели на Прехода: „Кради – и гледай да не те хванат“.
В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ти.
Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко – накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротник, за когото дори и в центровете за приютяване на бездомници няма място.
Какъв ти тук някакъв Ремарк – драскачи, които изобщо няма да останат в литературата ще го оглозгат, без дори да се замислят.
Литературните запетаи нямат милост.

Тия дни вече окончателно решиха да съборят паметника на Старчев край НДК.
Едновременно с това започва и ремонта на Двореца.
И – о, да, колко е опорочено колективното съзнание – всички се питат, колко ще откраднат, докато го ремонтират.
То е ясно, че ремонта ще излезе колкото строителството му.
Обаче колко ще свият? – това се питат софиянци, които вече свикнаха с безобразния ремонт на пространството около НДК.
Те са наясно, че премиерите в „Перото“, примерно, са една парлама, Ремонтът е най-важното.
И затова ще го прави някое наше момче, някой Метрес на важна особа от властта.

Иван Славков беше майстор на остроумните фрази – той нямаше нужда да ги краде от някъде, като преписвачът на Ремарк.
Тия дни един приятел – дългогодишният директор на парк-хотел „Москва“ Любо Веселинов – си спомни една от тези фрази.
Една вечер срещнал Славков в ресторант „Панорама“ на хотела и той му споменал, че убеждава „дедо“/Живков да продаде държавата.
„Иначе ще я окрадат, нищо няма да остане от нея“ – казал Славков.
Така и стана.

Да се върнем към свинщините в поезията.
Кради – и си готов за Народен Будител.
И това вече го има.
Тазгодишните награди „Будител на годината“ /БНТ и радио „ФМ Плюс“/ бяха прелюбопитни.
Съобщиха ни, че искат да поощрят „изкуството, което извисява и буди“ и – о, да! – отличиха като „Будител на годината“ и Августин-Плагиата. Посланието беше ясно, няма какво да го човъркаме прекалено: живеем днес и сега, онова зад гърба ни не ни интересува.
Кради – Лапай – Буди!

Отличени бяха интересни инициативи – например, фестивалът „София диша“, „Капана“ в Пловдив и пр.
Но и Фондация „Майки за донорство“.
И там вероятно вършат полезна работа – но пък прекалено е да се стигне до Будителство през донорство.
Освен, ако не се има предвид случаят с „донора“ Ремарк.

Много лекомислено се разширява понятието „будител“.
При това, Будителството сякаш трябва да е лишено от критичност, за да бъде поощрено.
То се привижда на някои хора като нещо полезно, но и беззъбо-удобно.
А днес не са ни нужни опортюнисти, а най-вече съпротивяващи се.
За мен, един Комарницки е същинският Будител – и не само защото човърка отвън и отвътре Бойко, а и защото поощрява критичното мислене на публиката.

Алпинистът Боян Петков, който също бе отличен, пък каза, че не трябва да „мрънкаме“ – а то е най-важното обществено усилие днес, това ни е останало.
Друг пък изтърси, че всеки можел да бъде Будител.
Всеки?!
Ето, така се отваря път дори на плагиатите.
И удобно се миниатюризира понятието „Будител“.
Това също е начин да бъдат забравени хората от едър калибър, които ни даваха упование през отминалите години.
Героите на Крадливият Преход се страхуваха най-вече от тях.

Отличиха и Дядо Добри от Байлово, красиво го нарекоха „Будител на смирението“.
Но смирение ли му е нужно днес на Народа – точно на него?
И точно сега – когато властниците ни, без дори да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни.

А за фондация „Майки за донорство“ казаха, че с нейна помощ ще се преборим с демографската криза.
Блазе ни.
Имаше и още патетични изблици, този път от въпросната фондация: „Новото българско възраждане“ вече било започнало, в залата или наоколо се навъртали новите Паисий или Софроний Врачански.
О, да! – Нашите Възраждания са най-добрите.
Особено новите.

/вестник „Уикенд“/

Кеворк Кеворкян, Фейсбук