Когато Господ беше българин

Когато господ беше българин.

Преди 24 години на днешният ден, господ беше българин. Беше ама за малко.

Нали си спомняте гола на Емил Костадинов в мача срещу Франция с който се класирахме за световното в Щатите?!

Там станахме четвърти. Празници. Еуфория. Айцу, Цвайцу, Дрън и след това дрън се оказа, че господ не само, че не е българин, ами България е забравена от бога. Но както знаем, бог обича смелите и ако сам не си помогнеш няма кой да ти помогне.

Двадесет и четири години, се гордеем с миналото, но не гледаме в бъдещето и не се учим от миналото. Поколението на Стоичков, Костадинов, Лечков, Пенев бяха хора учещи в спортни училища и изцяло ангажирани с футболните тренировки. Държавата изцяло се грижеше за спорта и спортистите, имаше отбори наричани „Олимпийски Надежди“, днес им викат Академии. Но разликата е че Държавата не се интересува от спорта, освен ако не е да построи някоя зала или стадион в някое село по Европрограма, няма значение, че е забравено от бога. Е интересуват се от спорт и политиците, но само когато някой като Гришо побеждава, а те гордо се пъчат за снимки до него, няма значение, че и за него никой не се е грижил по държавна линия дори, когато целият свят му предричаше място в Топ 3 на световният елит преди години.

Така че забравете, че господ е бил някога българин, а мислете.

Как от земен рай, политиците ни направиха така, че да станем страна забравена от бога и въпреки всичко понякога бог ни праща по някой звезден миг както гола на Емо Костадинов или някой извънземен мач на Гришо.

Атанас Калев