Кои са по-важни – „бежанците“ или българите зад граница?

Една от основните теми на Румен Радев по време на предизборната му кампания като кандидат за президент бе критиката към известното „постановление 208“.

С него предходното правителство на Бойко Борисов прие Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Регламент, който предизвика широко недоволство и дори социално напрежение в няколко общини, нарочени като опитно поле за прилагането му.

И действително настоящият Министерски съвет, назначен от вече президента Радев, прие постановление, отменящо въпросната наредба. Не след дълго обаче се появи нов проект на акт с идентично заглавие и сходно съдържание.

Очевидно политиците ни не са изоставили идеята за трайно установяване на имигранти на българска територия. Въпреки предварителните си заявки и въпреки нежеланието от страна на гражданите. Поведение, което не бива да ни учудва, но и такова, с което не бива да се примиряваме.

Още по-неприятно е усещането, когато направим едно сравнение. В рамките на 2 години българското правителство е на път да приеме втора поред наредба за имигранти с чужд произход и мироглед, но за 17 години не намери време да приеме правилник за прилагане на Закона за българите, живеещи извън Република България. Задължение, което му е възложено с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на конкретния закон, приет през 2000 година, и което още не е изпълнено. Достатъчен показател за приоритетите на всички властимащи през съответния период.

ПП „Възраждане“