Майка разтърси всички с писмото, което публикува във Фейсбук! Призна нещо, което всички родители мислят, но не смеят да кажат…

Ако сте родител, вие добре познавате ужаса на вечерното писане на домашни.

Но тъй като искате детето ви да успее в живота, продължавате да настоявате да го прави дори когато виждате, че е претоварено и изтощено.

Една майка решава, че не може да продължава така, и обявява дома си за свободна от домашни работи зона.Това е мейлът, който е изпратила в училището на детето си:

„Здравейте, Искам да ви уведомя, че Мая драстично ще намали количеството домашна работа, която ще подготвя. Тя е твърде стресирана и дори има физически симптомикато болки в гърдите и нощно будене от притеснение за ангажиментите си и отговорностите си в училище. Тя се справя добре с уроците и по принцип обича да ходи на училище.

Консултирахме се със специалист и той предложи да намалим нейното натоварване. Прекарването на 2–3 часа в писане на домашни след училище не ѝ оставя почти никакво време за нея самата, както и за общуване с останалите членове на семейството. Предпочитам да я предпазя от възможна депресия. Благодаря ви за разбирането, Поздрави, Майката на Бъни“.

Това писмо е написано от Бунми Ладитан, писател, която забелязва, че 10-годишната ѝ дъщеря, която много обича да учи нови неща, става все по-стресирана от училището. В пост, който има над 45 000 реакции, тя обяснява: „Детето ми приключи с писането на домашни у дома. Току-що изпратих имейл до учителите ѝ, в който ги уведомявам за това.

Написала съм „драстично ще намали“, но всъщност напълно приключваме с тях. 10-годишната ми дъщеря обича да учи. Тя самостоятелно чете 10–12 книги годишно и редовно проучва теми, които я интересуват (в момента например пише приказка за вълци). Ходи на курс по програмиране, обича да рисува и харесва някакви нови неща, които аз изобщо не разбирам.

Но през последните 4 години забелязвам как тя става все по-стресирана от училището. И под стрес имам предвид болки в гърдите, будене през нощта и цялостно притеснение от ходенето на училище. Тя е там от 8,15 ч до16.00 ч всеки ден и може ли някой да ми обясни защо трябва да продължи да учи още 2–3 часа вкъщи вечер? Каква е логиката детето да се върне от училище, да пише домашни още 2–3 часа, да вечеря и да си легне?

Не е ли по-важно да прекарва време със семейството си? Или от нея се очаква да се превърне в някакъв младши работохолик още на 10 години! Знаете ли, че домашните са забранени във Финландия? И че резултатите на техните ученици са сред най-високите в Европа?

Децата не се нуждаят от часове писане на домашни, за да са успешни в училище, и въпреки това ние действаме така, сякаш часовете, прекарани над уроците СЛЕД училище, имат някакъв смисъл. А те нямат. НЯМАТ НИКАКЪВ СМИСЪЛ. Децата се нуждаят от свободно време след училище точно както възрастните се нуждаят от такова след работа. Те имат нужда да играят с братчетата и сестричетата си.

Да общуват с родителите си в спокойна атмосфера, а не в такава, в която всички умножават и делят дроби. Децата се нуждаят от време, в което просто да се наслаждават на детството си, и това не може да са само уикендите (макар че домашни се дават и през почивните дни).

Моето дете приключи с писането на домашни. Ако училището реши да я накаже за това, то тогава ще трябва да потърся друг вариант за образованието ѝ. Ние всички искаме децата ни да се справят добре и да са успешни. Аз вярвам в образованието, но не вярвам в това, че ученето трябва да обсеби живота на децата ни. Не ме интересува дали ще влезе в „Харвард“. Искам тя да е интелигентна, уверена, мила, вдъхновена, социално отговорна и да има баланс в живота си. Искам да е емоционално и умствено здрава.

Искам да знае, че работата е част от живота, но не и целият ни живот. Работата няма да направи живота ѝ пълноценен. Няма да я топли така, както семейството, приятелите, общността, добротворството и това да бъде добър човек.

Предполагам, че скоро ще ми звъннат от училището и ще се наложи да взема някои решения. Но на този етап моят дом е свободен от домашни и не ме интересува кой какво смята. Детето ми има нужда да е дете. Допълнителен коментар: Бих искала да заявя, че не обвинявам учителите. Те са страхотни и знам, че са задължени да правят нещата по определен начин.

Просто тази система не работи за мен и за детето ми.Не мога повече да гледам 10-годишната си дъщеря толкова нещастна и стресирана.Баща ѝ, който е поведенчески терапевт, и аз работихме много с нея, за да намалим това напрежение, но тя просто има твърде много работа за нейните крехки години. Нещо трябва да се промени“.

Ето някои от коментарите на поста й: Ким Танг: „Аз уча 8–9-годишни деца и не им давам домашна работа. Те са с мен по цял ден и ако не успеем да свършим всичко, което съм определила за деня, то просто променям плановете си“. Кати Чавара:

„Като учител на деца в IV клас аз напълно подкрепям това. Тази година за пръв път не давам домашни на децата и учебният им напредък е същият, ако не и по-добър, от този на други класове в миналото. Трябва да споделя и факта, че изглеждат много по-малко стресирани и много по-готови да възприемат нови знания“. Ерин Авирет: „Като детски психолог бих искала да кажа:

БЛАГОДАРЯ за смелостта ви да застанете на тази позиция! Вие моделирате толкова много важни ценности, които надскачат оценките в училище – важността на семейството, спокойствието и т.н.

Дръжте ни в течение за отговора на училището“. Катри Сааринген: „Аз съм финландка и домашните не са забранени тук 🙂 Все пак натоварването е много по-малко, а учебните дни – много по-кратки. Децата играят навън във всяко междучасие“. Роксан Пиърси:

„Веднъж слушах лекцията на  изпълнителния директор на много голяма компания, който каза, че не вярва в работата вкъщи в следработно време. Според него, ако не можете да свършите задачите си в рамките на работния ден, то имате твърде много работа за един човек и трябва или да я намалите, или да я прехвърлите към друг.

Училищата трябва да осъзнаят, че създават ново поколение работохолици, които нямат време за семействата си и живеят в офиса или носят офиса у дома си. Много тъжно е тези навици да се изграждат от IV до V клас“. С други думи, нека оставим децата да бъдат деца. Източник: cleverbook.net

Източник: Blitz.bg