Малка част от ежедневните разговори с Босия, докато тялото му изтлява

В неделен ден, точно на определен ден от началото на гладната си стачка, Босият написа своя „последен постинг“.

Искаше да бъде есе, но презря идеята, заради изгубените си във времето адресати.

Няма вече какво да каже! Казал е всичко и който иска, ще го намери. Един завършен живот на нужда и доволство от достойно свършено дело, неразбираемо за малките души.

Не се изключвам от тази група, спокойно господа!

Впрочем, когато при всеки от нас долети мъдростта, нуждата от празнословие отлита надалеч. Тя не може да съществува в едно с празното дърдорене – лично оправдание за падналите духове. Малодушие.

Човек се познава по делата си, не по думите – така ни учи Православната школа, устояла на всички буреностни облаци до днес. Казва, също, че трябва да следваме „добрият Христов път“, който само ако се замислите по-дълбоко ще разберете какъв е.

Най-малко ще усетите, че не е вашият!

Гордост, сребролюбие, блудство, чревоугодие, гняв, отчаяние – това са седем смъртни гряха, които погубват завинаги всяка душа. Бавно, но сигурно. Всички български граждани коленичим, палим свещ и се молим за избавление в Православните ни храмове.

Издигаме сърцата си нагоре!

Докато се случва всичко това, до праведника – Босия, в избраните от самия него 40 дни глад против корупцията и липса на справедливост, застанаха открито с лицата си само 20 човека, които се познават поименно! От 7 милиона! Някои от 20-те с проблемна психика, но това е само доказателство, че и подобни хора имат съществено място между нас. Оказаха се по-здрави психически от тълпата, загледана в уюта на гробището на собственото си битие…

Босият: „Помни: Сам съм! Заграден от тълпа! Маса, която няма собствено лице. Лица, които са недъгави извън масата. Превръщането на тълпата в общество е съмнителен процес. Сложен. Всеки се съмнява във всеки – повечето се пречупват пред укритите си лични страхове, другите се огъват и остават единици: Семето! Те са следващата цел на тълпата, която ще направи и невъзможното да ги прегази. Но те знаят пътищата, защото са преминали със светлинна скорост през бариерата на масовото съзнание.“

Това е малка част от ежедневните разговори с Босия, докато тялото му изтлява и докато ми разказва поредния смешен виц. Очите му светят като на дете. Обича да се смее и очаква усмивка. Намигва с пълно разбиране към един уплашен, неразбиращ и дълбоко суетен свят…

Николай Марков, Фейсбук