Министърът на образованието Меглена Кунева още ли е на работа?

Едни приоритети на държавата намирам в Конституцията на Р. България, други намерения ни се натрапват от Министерството на образованието.

Чл. 53. от Конституцията на България

(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, ПОДПОМАГА СПОСОБНИ УЧЕНИЦИ и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Допускам, че с поощряването на тройкаджии със стипендии от 30 евро се цели изграждането им до бъдещи изследователи, откриватели, доктори, научни работници и академици. Вместо професионално обучение и въвличане на децата в различни образователни модули, МОН реши да привилегирова една група деца и да им даде предизборно „стипендии“. Нямам информация, когато получат парите си, за какво всъщност се ползват?

Министърът на образованието Меглена Кунева все още не осъзнава, че се намира в недопустимо партньорство с частна организация от една страна, където същата е водеща страна по проекта. Второ, опита се да излезе невредима от епицентъра на взривоопасните събития, като обясни, че тя и частният фонд били взели решение, (пак те под сурдинка се разбират, без да се допитат до обществото), че парите от данъци на гражданите в България, които бе подготвила да раздава на децата от ромския етнос, ще насочи към учителите, които ще работят с учениците, а пък частния фонд се е натоварил да връчва стипендиите от 30 евро. Все още се питам този частен фонд, който очевидно има пари за стимулиране на равен достъп до училище и стартова подкрепа на деца вече в края на това обучение – 9 и 10 клас, защо иска да въвлича и държавната структура в това начинание.

Например частният ромски фонд разполага със самостоятелна и автономна възможност да организира конкурс „Да научим българския език“ и да стимулира 700 ромски деца да посещават годишни или месечни езикови курсове. В края на този образователен процес биха могли да помолят любезно МОН да подкрепи награждаването на успелите сред тези 700 ромски деца и да им връчи материално стимулиране за обучение в университет, като средствата за наградите идват от частния фонд или от частни дарители.

Втората погрешна и болезнено обречена стъпка на Меглена Кунева бе отново да опита да влезе в ролята на образователен реформатор-камикадзе, разпалващ етнически конфликт. Вероятно по препоръка на стажанти от структурите на повереното й ведомство, тя реши да не раздава държавни пари за стипендии и насочи с едно невъзмутимо изявление средствата на данъкоплатеца към учителите. Дори по този начин проектът на частния ромски фонд и МОН продължава да дискриминира българските деца, тъй като отново е ориентиран към ромите.

Докато в цял свят стипендии се раздават за отлични резултати и постижения, в България са планирани предизборни „стипендии“ за неуспех. Просветният министър Кунева вероятно не разбира, че дискриминираните в конструкцията на проекта са децата, но пък защо не и педагозите. Не, че това не е удобен момент да провокира напрежение и в учителското съсловие, където всичката Мара е втасала, поради унизителното заплащане на техния труд. Все пак едни VIP учители ще се погрижат за ограмотяването само на ромски деца, но заплащането отново ще е с пари от джоба на данъкоплатеца. Дискриминацията продължава…

Министърът на образованието още ли е на работа?

Цвета Кирилова, Фейсбук