На вниманието на кретените-„карикатуристи“ от „Шарли Ебдо“

ЕСТЕТИКА НА ЗЛОБАТА? ТАКОВА НЕЩО НЯМА!

Карикатурите на злополучниците от „Шарли Ебдо“ са отвратителни. А аз се чудя дали тия картинки изобщо са карикатури?! И търся дефиниция за жанра или „изкуството“ на карикатурата.

Ето какво ми съобщи универсалния речник Уикипедия:

„Карикатурата е жанр в изобразителното изкуство и литературата, черпещ въздействието си от преувеличението или изопачаването на характерни черти на даден човек или предмет. Майсторството е в това, преувеличението да е максимално, но обектът да остава разпознаваем. Някои карикатури имат само развлекателен характер, докато други имат политически нюанси.“

Опитах се да открия в тия несръчно нарисувани изображения, елементи от това определение. Не успях. Те не съдържат в себе си ирония, нито чувство за хумор, нито имат някакви естетически белези. Те са злобарски, тъпи и античовешки. Тия картинки внушават омраза и ненавист. Внушават и реваншистки позиви. Те внушават ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ с цената на непредвими, чудовищни последици. Те са не по-малко гадни от картинките, които доведоха до атентата срещу тая съмнителна „редакция“ на още по-съмнителното списание, което след въпросния атентат събра едни милиони евро и долари, за да реанимира позаспалите „съвести“ на редакторите и нещастните „карикатуристи“.

Таванът на чувсвото за хумор опира в тъпанарската теза, че Путин не е бил на борда на катастрофилия Ту-154 или пък още „по-смешната“ идея на карикатурата с надупчения от калашниците на терористите европеец, който се радва на това, че въпреки калашниците на терористите владее шампанското.

Политическата карикатура като изкуство би трябвало да се подчинява на законите на естетиката. Аз не съм чувал за естетика, която да подклажда омразата, ненавистта и да насажда призиви за насилие и тероризъм. Няма такава естетика. Тия злощастни и некадърни картинки са обикновен хорър. Т. е. те символизират неспособността на авторите си да се ориентират в реалния свят и да търсят спасение за болните си мозъци и нещастните си души, като се опитват да търсят смешното в чуждото нещастие.

Свободата на мисълта и свободата на словото нямат нищо общо с вманиачените в търсенето на слава и призание, кретенски изблици на тия драскачи. Затова няма да коментирам изявленията официалните лица на френската власт, които разграничавайки се официално, почти оправдават тая диващина. Да оправдаваш, да обясняваш насаждането на омраза с принципа за свобода на словото и мисълта е не просто абсурдно, това е престъпно..

Ще добавя само, че авторите на тия карикатури на карикатурите би трябвало внимателно да се вгледат в лицата на загиналите в катастрофата на Ту-154, за да видят, че това са лица на добри и одухотворени (повечето млади) хора, които нямат нищо общо нито с голямата политика, нито с малката политика. Тези хора, повечето от които са хора на изкуството, просто са били на работа. И не са имали късмета на „редакторите“ и „карикатуристите“ от „Шарли Ебдо“ част от тях да останат живи.

Любо КОЛЬОВСКИ