Нещо пречупено в мозъка

Преди малко пак ми попадна клипчето, където зализан гербав целува ръка на Боку, който с благосклонно око приема.

Усещане за гнусота и лепкавост. И се замислих…..

Научена съм, че на колене се пада само пред Бог и да се почете паметта на падналите за Родината.

Ръка се целува само на свещеник, на родители и на уважаван възрастен човек.

Благодарността е задължителна към всеки, който е помогнал. Дори към държава.

Възпитанието е задължително към всеки, дори към врага, май най-вече към него е задължително.

Поздравяването е учтивост, от която лишаваш само тези, които са показали, че не заслужават вниманието ти. Всички останали заслужават да им пожелаеш да им е добър денят.

Прошка се иска за грешки, пред Бога и пред близките. Не във фейсбук и не по медиите за реклама.

Благотворителност се прави тайно, лявата ръка да не знае какво прави дясната, както ни учи Бог. Медийните отразявания на благотворителност и дарения са просто ПР, а не добро дело. И са срамни както за даващия, така и за приемащия.

Сега нещата са прекършени и зарастнали уродливо от съвременното мислене. А са простички. Затова и апелирам да имаме повече вяра. Добро и зло. Правилно и неправилно. Морално и неморално. Нещата не са сложни. И трябва да приложим Бръсначът на Окам към всяко нещо, за което се чудим. И въпросът трябва да бъде – според морала, според човешките закони, как трябва да се постъпи? Нищо друго…..

Елена Гунчева, Фейсбук