Ние сами ще се саморазкъсаме едни други, ще се оплюем, ще се унищожим и после може и да съжаляваме, но ще е късно

Гледам напоследък кампанията срещу Възраждане и си мисля, че на нас врагове не ни трябват… Ние сами ще се саморазкъсаме едни други, ще се оплюем, ще се унищожим и после може и да съжаляваме, но ще е късно.

Аз не мога да гарантирам за Костадинов и нямам подобни намерения. Не мога да гарантирам за помислите на всички хора, за техните тайни намерения или стремежи, но преди да дам мнение за някой, му давам шанс да се докаже, защото искам и на мен хората да дават шансове, преди да ме заклеймят или да ме харесат.

Иска ми се да осъзнаем колко значителни могат да бъдат думите и как заради прибързване може да се предоверим или да се унищожим!

Говорим си, че малките умове обсъждат хора, а великите – идеи, а правим същото. Търсим си лидери или поне някой, който да поеме тежестта, ако нещата се прецакат, защото сме твърде горди или твърде уплашени и ние да поемем отговорност за нещо.

Предпочитам да гледам отстрани, преценявайки според думи и действия, отколкото да бързам с критиките или хвалебствията, защото най-големите врагове на България съществуват благодарение на нашето разединение.

Дори минимална възможност да има за нещо положително в тази страна, си заслужава поне време, ако не доверие да му се даде!

Знам, че много сме лъгани, много сме предавани, но това не оправдава егото над ума!

Не оправдава прибързаните заключения, защото някой имал друго мнение или не се сетил за нашето решение на дадена ситуация. Не оправдава омразата с която си говорим, обвиненията, които си отправяме, изолацията, в която се крием… И Левски да слезе, и Иисус да се възроди, ще ги обявим за лъжци и предатели и ще ги обесим и разпнем!

Питат ме защо не влизам в политиката- защото още няма да съм проходила и ще ми счупят краката. И най-страшното е, че ще го направят съмишленици, не врагове…

Илияна Кръстева, Фейсбук