Ние сме виновни, защото допускаме един суперкомпютър да е много по-важен от живота на българските деца

ОСКОТЯВАМЕ БАВНО, НЕУСЕТНО ДОРИ…

Много пъти съм се чудила по време на нацисткото управление на Райха, на хората, работещи в концлагерите. За зверствата, които не се побират в човешките представи.

Кое кара хора нормални, със семейства и деца, да стигнат до подобни изстъпления, далече от всичко човешко?

В книгата си „Малки богове” Тери Пратчет дава много добро описание на подобни ситуации:

„Почти всички безумия и на най-лудия психопат би повторил с лекота някой нормален, добродушен семеен мъж, който просто идва на работа всеки ден и си изпълнява задълженията. Това беше всичко, което му беше нужно да научи за хората….”

Когато безумието е обхванало всички, е много лесно да приспиш съвестта си, ако изобщо я имаш, по-лесно е да затвориш широко очи, отколкото да гледаш ада наоколо. И да се успокоиш, че след като никой не реагира, значи това не е толкова лошо…

Лъжем се! Жестоко се лъжем!

Претръпването на сетивата , сърцето и съвестта не остават без последствия. За нас, както и за обществото.

И всяко малко затваряне на сърцето и съвестта, водят до ГОЛЯМОТО ЗЛО!

Затваряме си очите пред ровещите по кофите за боклук пенсионери. Утешаваме се с мисълтта, че това не ни засяга…

Вчера се възмутихме за ангелчето Мими, завинаги останала дете, защото проспериращата ни държава не намери 14 000 лева и не положи усилия да я лекува, държавата и най-страшното – ние, я бяхме отписали. Да, и ние сме виновни. Защото се възмущаваме, вместо да крещиме, защото съчувстваме, вместо да отидем с развалени яйца и домати пред тези, които предпочитат да си купят суперкомпютър, много по-важен от живота на българските деца….

Затваряхме си очите преди години, когато ликвидационните съвети изклаха животните по селата…

Затваряхме си очите, когато ограбиха заводите и държавата, защото се утешавахме, че това пряко не ни засяга…

Затваряме си очите пред майките на деца с увреждания, с някакво мъгляво съчувствие и голямото облекчение, че нас тази участ ни е подминала…

Затваряме си очите, когато един достоен и почтен човек се опитва да ни отвори очите, като гладува до смърт пред Народното събрание, всеки ден си затваряме очите, че той умира, за да можем ние да се осъзнаем…

Затваряме си очите, когато изклаха животните в Странджа, защото това нас не ни засяга…

Затваряхме си очите, когато Пламен Горанов изгоря жив, за да протестира срещу системата…

Широко затворени очи….

А когато утре, злото дойде при нас и пряко ни засегне, няма да има никой със сърце и съвест, който да отвори очи и да ни помогне.

ОТВОРЕТЕ ОЧИ И СЪРЦА! Злото не е действие, а търпимостта и бездействието, когато гледаме другите в ада и не правим нищо!

ДОКЪДЕ ЩЕ СТИГНЕМ С БЕЗЧУВСТВИЕТО СИ?

КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА?

Адв. Елена Гунчева, Фейсбук