Никулден е! Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят или се пускат в реката

В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите.

Според народнохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.

Народните представи за „мокрия Свети Никола“ или „рибния светец“ са разнообразни.

Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“.

Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници.
Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.

Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

В народната представа Свети Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“.

На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Свети Никола се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен за покровител на моряците свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни.

Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя презІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

В съвременния календар декември е последният от годината и първият зимен месец. В славянските езици на декември му казват: снеговей, ледостав, зимник, древните българи пък са го наричали месец на кучето. А това е така може би защото единственото домашно животно, което през студените зимни дни пази къщата отвън без страх от студа и снега е кучето.

Рибникът – шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото „голата“ риба навява тъжни мисли и беднотия. Той се пече в пещ, заедно с обредните хлябове – по два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата.

За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.

Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега./Епицентър.бг