Нима ще останем единственият народ, приел доброволно съдбата си на роби?!

На границите ни няма чужди войски.

В небето на България не прелитат вражески самолети.

Не ни обстрелват.

Не ни отвеждат в лагери на смъртта.

И въпреки това се стопяваме.

Децата ни заминават завинаги, майките не раждат, умираме забравени и неизживели човешките радости на зрелостта и старостта.

Живите мъртви – обезверени, без чувства, дори без гняв. Останал е само примитивен инстинкт за оцеляване и страх.

Има ги – единици ярки звезди, има ги стотици, хиляди светлинки, които следват пътя на светлината.Но не сме по площадите. Улиците в Прага се превърнаха в реки от хора, воюващи за справедливост.

Нашите улици са празни. Война е , а ние мълчаливо вървим към смъртта си, примирени и безразлични.

Какво или кого чакаме?!

Нима сме щастливи да живеем в мъглата на грозната българска реалност?!

Вдигнете глави!

Погледнете в какво се превръща България – символ на бедност, корупция, репресии, мрак и смърт!

Погледнете източника на злото без страх!

Имаме права!

Силни сме заедно!

Шепотът може да се превърне в ураган когато сме хиляди.

Нима ще останем единственият народ, приел доброволно съдбата си на роби?!

България е заразена от злото – като проказа, която оголва скелета и носи мъчителна смърт.

Вдигнете глави!

Винаги сме били победители. Ще бъдем и сега!

Историята обича смелите.А българинът е войн.Можем!Заедно!

Румяна Ченалова, Фейсбук