Новини от преспите на политическата зима

Основните аранжировки в експозето на деня – учредяването на две нови партии, остана извън вниманието на централните медии и потъна в информационно затъмнение. Единият проект, „Да, България“ впечатли с множеството желаещи да се включат в редовете на партията. Впечатли и с това, че кандидатите бяха на средна възраст 40 години – нещо необичайно за политическия ни пейзаж през последните 10-15 години. Общоизвесно е, че хората в активна възраст презират и ненавиждат с основание политиката и политиците. Но на последните президентски избори се видя, че настъпва известно и сериозно раздвижване сред тия слоеве на населението. Което е обнадеждаващо и навява оптимизъм.

Вторият реализиран проект, този на Бареков, (също десен като намерения) остана още по-оскъдно огласен, въпреки че учредителното събрание се проведе не в столичен МОЛ, а в емблематичния политически епицентър НДК.

Аз не се ангажирам с пророчески оценки кой кой е в тая трескава и предизборна ситуация. Ще поживеем, ще видим как тия две нови политически формации ще се реализират и дали ще успеят да осъществят намеренията си. Не бързам да ги утвърждавам или отричам. Нито ще коментирам клюките, че Марешки, заедно с Радан Кънев ще се коалира с „Да, България“ (защото Марешки е скрита лимонка на Борисов и ГЕРБ и коалициите с него са опасно занимание и се надявам Радан да осъзнава тия рискове).

Няма да обсъждам и предполагаемите (засега) подозрения за връзките на двете нови партии с Путин, Сорос, Тръмп, „Козяк“ и всякакви евентуални спомоществователи на двата проекта, защото това е несериозно и лековато. И ако е вярно, ще бъде трагичен финал на демократичните ми илюзии.

Няма да коментирам и мълчанието от страна на ГЕРБ, БСП, „Атака“, Патриотичния фронт, АБВ, ДПС и ДОСТ – нито един представител или лидер на тия партии не каза и дума по повод появата на цели два нови политически субекта на сцената. Мълчат и независимите депутати. А това мълчание е многозначително и подозрително. Защото означава, че лидерите на тия партии наистина са силно обезпокоени от актуалните политически събития. Изборите чукат на вратата, а лидерите се крият някъде из преспите на „извънредния“, „внезапния“ и „изненадващия“ декемврийски снеговалеж.

„Количественото натрупване на политическо мълчание задължително води до качествени изменения в политическия пейзаж.“, биха казали класиците и идеолозите. А аз бих добавил само, че съзнанието определя битието. В обратното дълбоко се съмнявам. Диалектиката на тая релация „Битие и съзнание“ е твърде сложна и динамична.

Любо КОЛЬОВСКИ, Фейсбук