Няма сила, която да спре българина за ядене, пиене и веселби. И няма сила, която да го накара да свърши нещо в ползу роду!

В ОЧАКВАНЕ ГОДО ДА НИ ОПРАВИ

Интересен е манталитетът на българите.

Преди повече от две години гласувахме за наш, български президент. За първи път от много години направихме разумен и правилен избор и гласувахме доверие на човек, за когото България стои преди личните интереси. Който не се бои да застане срещу предателите и продажниците. Казвахме си: Това е началото на края на ГЕРБ!

И….дотам. Успокоени, че сме постъпили правилно и има вече кой да ни оправи, отново заспахме робския си сън, от който излизаме само да изкрещим „Майка България на три морета!“, след като сме изпили три ракии. И с нетърпение да питаме кога ще ни оправят. А ние да лежим на дивана и да даваме съвети на този, който ще се заеме с оправянето.

Оставихме Президента сам. С очакванията той да свърши нашата работа. С нереалистични фантазии относно правомощията му. С безумни призиви да прави преврати и да арестува, докато ние удобно си пием бирата и чакаме пред телевизора да ни уведомят кога ни е оправил.

Проблясъкът на моментен разум отиде в небитието. Никой не иска да разбере, че спасението ще дойде от самите нас. Няма личност, колкото и силна и велика да е, която сама да направи промяната, която трябва да се случи в нас самите. И Левски е имал нужда от народа си, затова е създавал революционни комитети, ходил е от човек на човек…докато накрая същият народ го прати на бесилото! САМ! Сам да виси със страшна сила……

Очакваме! Вчера 200 000 души бяха на песни, танци и кИбапчета на Рожен. Горди, че са българи! Няма сила, която да спре българина за ядене, пиее и веселби. И няма сила, която да го накара да свърши нещо в ползу роду! Например да си вдигне от поляните в Рожен задните части и да отиде в София да извърши спасението и оправянето.

Тези дни отново троловете нападат Румен Радев. Защото шайката се чувстват силни, след като няма никаква реакция от стадото на всичките им престъпления и гаври с народа. Ние отново мълчим и се скатаваме. Чакаме да се появи някой. Някой да ни оправи! Докато ни плющим бира и кебапчета!

Разберете, само ние сме си спасителите. Президентът е сам. Ние го изоставихме, като очаквахме той да свърши нашата работа. Защото за да има промяна, трябва ние да излезем, ние да поискаме, ние да решим. А не един човек да го натоварим с всички наши очаквания. Които ние трябва да свършим. Президентът свърши това, което очаквахме от него. До границите на закона и Конституцията. Оттук нататък НИЕ СМЕ НА ХОД! Да дадем повод! Да дадем смисъл! Да дадем причина за това, което очакваме.

Народе???

Адв. Елена Гунчева, Фейсбук