От Хитрино. Едни горят като факли, други догарят като свещички. Няма виновни и мълчим

Отишла женицата сутринта по тъмно хляб да изпече ..За хората…Фурната била близо до гарата..Изгоряла като факла….Заедно с неомесения хляб…Викал мъжа и за помощ, на Бога се молил…Изгоряла сред пламъците..Трагедия ще кажем..Случва се, всички скърбим….

Няма виновни….Мълчим.

Хора сме..На мястото на трагедията сме…“след дъжд качулка“…

Вчера в пощата-не в някое село, в централен софийски клон…хорица едвам пристъпват..Не чуват, не виждат..Треперят за стотинките които им подхвърлят…Така наречените пенсии за един живот труд….Рови една женица пред мен в чантата си-шоколад купила за касиерката на пощата..Да почерпи за празниците..Така е научена..Да дава..И да не получава..

Помагам и, а тя се разплаква..Държи ми ръцете …

„Няма никой ..всички са в чужбина и децата и внуците, ме гледат едни огромни очи зад високия диоптър..Самичка ще карам празника…Та рекох да почерпя госпожата, че е добричка..

„Едвам си сдържам сълзите и такъв гняв бушува в душата ми….Няма виновни..Едни горят като факли, други догарят като свещички….И мълчим..На мястото на събитието..Виновни няма!!!

Росица Нешкова, Фейсбук