Папата у нас: Какво не забелязахме

ПАПАТА У НАС: КАКВО НЕ ЗАБЕЛЯЗАХМЕ

*** Според мен сред основните акценти в неговите прояви у нас бяха притеснението за демографският колапс на една християнска държава и тази опасност и за Европа темата за греховете и за прошката, адресирана към родните елити.

Много често се забравя, че Папата е не само религиозен водач на католиците – един милиард хора по света, но и сред най-могъщите световни лидери. Ватикана има много силно културно и обществено, следователно и политическо влияние в няколко европейски държави, в цяла Латинска Америка и присъствие чрез своите общности в огромна част от държавите по света.

Затова посланията, направени у нас трябва да се четат и с техния политически подтекст.

Безспорно е, че те са поредна стъпка за формиране на обществено мнение сега и тук – и в България за единение в действията на религиите за утвърждаване на общите им ценности или като каза папата в гр. Раковски:

%Монс. Йовчев ме помоли да ви помогна да „гледате с очите на вярата и любовта“. Преди всичко бих искал да ви благодаря затова, че вие помогнахте на мен да видя по-добре и да разбера още по-добре причината, поради която тази земя е била толкова обичана и важна за папа Йоан ХХIII, където Господ подготви онова, което щеше да стане важна стъпка по нашия църковен път. Сред вас се породи това силно приятелство към православните братя, което го тласна по път, способен да създаде толкова желаното и крехко братство между хората и общностите.

Но заедно с това проявите на папата у нас са и поредно политическо послание на Запада към Изтока у нас.

Според мен сред основните акценти в тях бяха притеснението за демографския и морален колапс на една християнска държава и тази опасност и за Европа, както темата за греховете и за прошката, адресирана пряко към родните елити.

1.
Темата за демографският колапс на България дори беше откроена в повече от половината от словото му с намек за „усилията” на българските елити в този процес:
***** „Сега, в този исторически момент, 30 години след края на тоталитарния режим, който възпрепятстваше свободата и инициативите, България трябва да се справя с последиците на емиграцията, през последните десетилетия, на повече от два милиона нейни съграждани, напуснали страната в търсене на нови възможности за работа.
В същото време България – както и редица други страни от стария континент – трябва да държи сметка за онова, което може да се нарече нова зима: демографската, паднала като ледена завеса над голяма част от Европа, последица от намаленото доверие в бъдещето. Следователно спадът на ражданията, който се прибавя към интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяването и напускането на много села и градове.

Уважаеми господин Президент,
запознат съм с усилията, с които управниците на страната вече години наред се стремят да създават условия, при които, най-вече младите хора, да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви окуража да продължавате по този път, да полагате всякакви усилия за създаване на благоприятни условия, за да могат младежите да инвестират свежата си енергия и да програмират личното си и семейно бъдеще, намирайки в родината си условията, които ще им позволят достоен живот.“

2.
На площада беше казано и предупреждение – много актуално за сегашното ни време и действията на някои политически сили у нас:

***** „Господ знае колко силно е за нас изкушението да се върнем към нещата от преди. Мрежите на Петър, също като лука от Египет (Чис. 11, 5), в Библията са символ на изкушението от носталгията за миналото, на това да върнем назад нещо, което вече сме оставили. Пред опитите от провала, от скръбта и дори от факта, че нещата не са такива, както се надяваме, се явява винаги едно фино и опасно изкушение, което подтиква към обезсърчение и отчаяние. Това е психологията на гробницата, оцветяваща всичко с цветовете на примирението, привързвайки ни към сладникавата тъга, която като молец разяжда всяка надежда. Така се развива най-голямата заплаха, която може да се вкорени в лоното на една общност: сивият житейски прагматизъм, в който привидно всичко върви нормално, но в действителност вярата се изчерпва и дегенерира в дребнавост (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 83).“

3.
Беше отправен и призив към народа, който обаче този народ не дочу:
***** „Бог изненадва. Господ на изненадите е този, който приканва не само да се изненадваме, а да реализираме изненадващи неща.

Господ на изненадата е този, който счупва парализиращата затвореност, връщайки отново дързостта, способна да преодолее подозрението, недоверието и страха, който се крие зад думите: „винаги е правено така“.

Да, признавам, че съществуват ситуации и моменти, твърде тежки и несправедливи, но тези хора не остават бездейни, уплашени или, което е още по-лошо, подхранващи чувства на недоверие, на тегоба или неприязън, тъй като тези неща вредят на душата, като отслабват надеждата и пречат на всяко възможно решение. … Както бе казал папа Йоан ХХIII: „Никога не съм видял песимист, който да е направил нещо добро“.
Хубаво е да се знае, че можете да разчитате на една велика преживяна история, но още по-хубаво е да имате съзнанието, че на вас се пада на напишете това, което занапред ще стане.

ГРЕХОВЕ И ЕВЕНТУАЛНА ПРОШКА

Темата за греховете и прошката беше засегната още в първите думи на словото му на големия площад:

***** „Благодаря на господин Президента за любезните думи, с които се обърна към мен, посрещайки ме на този исторически площад, който носи името на българския държавник Атанас Буров, понесъл строгостта на един режим, неприемащ свободата на мисълта.”

Тя се разви по-нашироко в празничната литургия и в град Раковски при церемонията по приемането на първото причастие:

***** „Изповядвам пред Всемогъщия бог и пред вас, братя и сестри, че много съгреших с мисли, думи, дела и опущения.

Моя вина, моя вина, моя преголяма вина.

Господи Исусе, погледни на нашата държава! Нека управниците да работят за истинското благо на всички, гражданите да се отворят за взаимопощ и между нас да царува мир и братство. … нека грешниците се откажат от злото и всеки човек да изпита радостта от своето опрощение.
(бел. това беше повторено дословно и в град Раковски при литургията и приемането на първото причастие)

*********************************************
Според мен на елита беше казано, че смяната на досегашните му политики е наложителна за спасението му – не само в религиозен план. Мисля обаче, че те въобще не разбраха този призив-предупреждение.

Като потвърждение за анализа ми ще отбележа, че в Македания посланието е също е специфично и с политически подтекст. Например това:

***** … Во ония дни Стефан им говореше на народот, старешените и писмознанците: Тврдоглави и необрезани по сърцето и ушите!

… Господи Исусе, извор на вистинското заеднишство, победи ги сите видове на злоба и омраза, осветли ни ги срцата и води не кон воспоставуванье на автентични, братски односи.“

Григор Лилов, Фейсбук