Парите за развитие от ЕС отиват за развитие на неразвитието. Изливат се в бетон, асфалт и възпроизводство на „върхушката“

В известен смисъл Родопите са център, където човек вижда остатъците от онази България, която изгубихме.

България на широката душа, на честната дума, на здравата работа и добрите отношения между хората“.

Това каза проф. Иво Христов на среща с жители на Павелско, община Хвойна днес. Още от площада хората го посрещнаха топло, но с тревожни и страшни въпроси: Ще се оправям ли най-сетне и ще ни има ли изобщо?

„България е в голяма беда и няма за кога да се залъгваме със „сладки и медени“ приказки“, каза проф. Христов директно, като се обоснова с факти: децата ни ги няма, селата пустеят, инфраструктурата е амортизирана.

“През 1985-та година страната ни бе сред най-развитите в света. Само за четвърт век , в периода 1944 -1970, България изгради комуникационна и енергийна система, разви инженерни, технически и културни кадри, основа индустриални мощности, за да финишира с ядрена централа, която и днес е единствената на Балканите“, направи кратка ретроспекция на близката стопанска история социалният учен. По думите му това не е станало без жертви, но друг път няма, когато искаш скок в историята.

„Зрелият социализъм „плачеше“ за реформи, но вместо реформи се извърши демонтаж на държавата“, посочи той. В резултат, 68% от икономиката на страната е услуги.

България няма индустрия, няма високотехнологично производство, затова няма нужда и от високо ниво на образование.

„Този модел ни убива, затова или ще се преборим, или ще отидем в небитието“, предупреди проф. Христов.

Дора Янкова допълни, че на този несправедлив модел може да се сложи край, преборвайки страха.

„Въпреки че област Смолян има огромен ресурс, хората живеят бедно“, изтъкна Янкова с данни от статистиката. 53 000 от живеещите в региона са с доход под линията на бедността. 8500 са чиновниците, актив на ГЕРБ. 23 000 души са заетите в частния сектор, основно на минимална работна заплата. 80% от първокласниците са включени в програми за социално подпомагане. Към данните за масовата бедност в родопския край кмета на с. Павелско Нели Дочева прибави и неволите на възрастните с доставката на лекарства и достъпа до медицинските грижи. От 3 500 жители преди промените, сега селото наброява малко над 500 човека, съобщи тя..

Обезлюдяването, заради липсата на поминък, е белязало красивия и гостоприемен родопски край. Разговорът за обществено-политическото състояние на страната и вътрешните залози, пред които сме изправени, проф. Христов продължи и в гр. Чепеларе. В залата на „Родопски дом“ той поясни, че България в e в най-лошото си състояние, независимо от твърденията на официалната пропаганда

„Два милиона и половина българи, най-активната част от населението, напуснаха страната си. Това е безвъзвратно загубен демографски капитал“, обясни социалният учен. По думите му членството на България в клуба на богатите се свежда до ролята на обслужващ персонал. Вноската на страната ни в ЕС е 1 млд. евро, а получаваме около 3 млд евро, но според проф. Христов, ние субсидираме богатия Запад демографски, икономически, културно.

„Към сметката от един милиард не се слагат чуждите търговски вериги, които изнасят вътрешен национален продукт, както и концесиите на подземните ни богатства, които се източват от външни компании“, аргументира той тезата си за неравностойния обмен, към който прибави и образованата работна ръка, идваща от България.

Финансовият ресурс от ЕС се разпределя от няколко клана в симбиоза с държавата, в резултат на което структурата на остатъчната българска икономика има характеристики на периферна страна с компрадорски тип управление. Това от своя страна генерира трудова експлоатация и дълбоко социално разслоение.

„Парите за развитие от ЕС отиват за развитие на неразвитието. Изливат се в бетон, асфалт и възпроизводство на „върхушката“, каза народният представител от гражданската квота на „БСП за България“. Според него, ако нещата останат такива, историческият хоризонт за България е се затваря най-много до 15-20 години.

„Отговорният разговор с публиката изисква да не се лъже“, каза проф. Христов в отговор на въпроса дали не сме минали вече „точката на незавръщане“. По думите му ситуацията в Европа се променя, предстоящите избори ще конфигурират различен Европейски парламент и нов регламент за бъдещето. Шансовете на България са в коалиция с други държави, които са на нашия хал, да извоюваме равнопоставено положение в ЕС чрез нов модел на евроинтеграция. „Дали ще тръгнем по нов път? От нас зависи“, завърши проф. Иво Христов.

След Чепеларе той гостува на културните дейци в Смолян, поканен за лекция по темата за българския преход и пораженията му върху българската култура.

Проф. Иво Христов, Фейсбук