Партийната система не дава възможност на талантливите да се изявят

Партийната система не дава възможност на талантливите да се изявят.

В партиите съществува принцип – лансиране ЕДИНСТВЕНО на послушковците.

Затова всеки партиен лидер се обгражда със себеподобни лакеи. Именно идолопоклонството е онази същностна черта на бездарния, за която той се държи като удавник за сламка. Той няма с какво да блесне, освен с вярна служба на идола. Така „растат” в йерархията на властта партийците.

От другата страна на „барикадата“ са талантливите. Те не търсят покровителство и лансиране, а се осланят на способностите си. Съзидателният им живот изгражда съвсем друг вид морални ценности. Те няма да продадат достойнството си заради привилегии в обществото. Нито пък ще се изкушат от фалшивия ореол на медийната слава. Затова и отношението им към идола във властта е презрително и саркастично. Такива хора обаче са обречени. Те нямат възможност да оцелеят в обществото, където се котира безнравствеността и нагаждачеството. Където съвестта е обругана. Където законите толерират не съзидателния, а далавераджията. Където богатството, независимо как е придобито, е мярката за успех, възхищение и подражание. Където да си беден, се приема, че си некадърен.

Такова общество е обречено на гибел. То убива творческия потенциал на народа, лишавайки го от простор за развитие, дори от мотивация за труд. Защото там, където креативността не се котира, обществото се превръща в консуматор, а всички ценности се базират на тази основа, в културата, в изкуството и в образованието.
Светът, обаче, стана твърде комуникативен. Младото поколение изгражда мирогледа си освободено от предразсъдъци и страх. То руши един след друг митовете, които държаха в респект старото общество. Разделението на обществото по политически принцип противоречи на логиката и хуманността. За такова поколение присъствието на политическите партии е най-меко казано абсурдно. Защото партиите са олицетворение на социалния антагонизъм – властимащи и власттърпящи, привилегировани и онеправдани, богати и бедни, „наши“ и „ваши“ – когато едните благоденстват, да е за сметка на другите, които мизерстват. Разделението на обществото може да бъде само на професионален принцип. И то така, щото всяка професионална гилдия да излъчва свой представител и отстоява своите права в управлението. Точно така се осъществява демократичния плурализъм – от изявени в професията си личности. Така професионално ориентираното общество ще създаде най-благоприятна атмосфера за изявата и израстването на всеки в своето поприще, а от там и в йерархията на властта. Единствено такъв принцип може да гарантира демократична власт. Единствено такава власт може да бъде кадърна. Политиците са изметта на обществото! Властта приналежи на специалистите с гражданска съвест и патриотичен дух! Политическото общество е вече минало. Политиците – на бунището!

Ради Чухлев, Фейсбук