Петко Симеонов: В СДС нямахме пари и се пазаряхме с групировките

– Г-н Симеонов, вие сте участвали и организирали избори в едни тежки, но много ентусиазирани времена, когато нямаше опит нито за избирателни системи, нито за провеждане на избори. Какво мислите за референдума, иницииран от Шоуто на Слави, и по-точно за мажоритарния вот?

– Още като се предложи този референдум, написах мнението си във Фейсбук и досега не съм го променял. Смятам, че идеята всички депутати да бъдат избирани с мажоритарен вот, е сериозна грешка поради много причини. Една от тях често се споменава – представителността. Ако се приеме мажоритарната система, няма да бъде представена огромна част от българското население. Това може да доведе до ситуация, при която в парламента ще заседават депутати на малцинството.

Примерно в някой район гласуват 60-70 процента за своя кандидат, а в друг район – техните противници. Но като се събере общата маса от гласувалите, може да се окаже, че избирателите са гласували най-много за трети. Това е в сферата на хипотезите, макар и много вероятна. Изключително е сериозен и въпросът с районирането на страната за мажоритарните избори.

– Как ставаше районирането през 1990 г. за избори за Велико народно събрание? Известно е, че 200 от 400-те мандата се избираха мажоритарно.

– Когато правехме изборите, нямахме и хабер от този проблем. Разбрахме за него, когато изборите приключиха. 200-те мажоритарни района бяха определени зад гърба ни. И ние имахме поразително разпределение на географски райони. В София имаше случай, когато един блок на МВР, доста многолюден впрочем, бе „прикачен“ по особен начин към избирателен район, за да даде мнозинство на БСП.

В Пловдивско имахме така очертана граница на избирателен район, че да заобиколи селища, само и само да се включи едно определено, което щеше да даде повече гласове отново за БСП. То е все едно да си представим, че София е избирателен район, но при районирането се заобикаля Перник, за да се включва Радомир, докато Перник си остава друг район. И всичко това, за да се получат удобни за БСП гласове. И те спечелиха по този начин мажоритарните избори.

Още тогава се сблъскахме с този проблем и разбрахме, че той съществува във всички страни, където се провеждат мажоритарни избори. Американци и англичани ни разказваха какви игри се играят при определяне на географските райони. При нас това ще има много тежки последици.

– След изборите за ВНС стана ясно, че, ако не се лъжа, някъде около 500-600 хиляди гласа „не излизаха“ в сметката. Възникна съмнение за тежка манипулация, сформира се временна комисия по въпроса, а след това всичко потъна покрай другите скандали. Кои бяха най-големите нарушения тогава?

– Запознат съм с нарушенията, а те бяха доста. Изчезваха цели секции, фалшифицираха се протоколи. Не може да им се отрече на БСП, бяха много ловки, защото после като ровехме по документите от секционни комисии, не можахме да се хванем за нещо сериозно.

Това много зависеше и от самите мажоритарни кандидати. В Пазарджик наш кандидат беше Стоян Ганев. Той беше много амбициозен и напорист, хвана тези манипулации и направи грандиозен скандал. Пристигна още през нощта в София и разказа за разнасянето на бюлетините, за подмяна на протоколите и т.н. И неочаквано БСП отстъпиха и той отиде на втори тур.

В други райони обаче имахме доста „заспали“, пасивни хора. Те не се включиха активно в предизборната кампания, не работеха добре, самият изборен процес слабо ги интересуваше. Не искам да споменавам имена, мнозина от тях са вече покойници. Но не положиха никакво усилие да контролират гласуването в района си.

Знаехме, че в Смолян има огромни нарушения, но нашите представители не ни съдействаха да се разкрият. А когато се извършват подобни нарушения по време на самите избори, много са важни кандидатите на място да бъдат активни. Някъде се подменят документи, другаде изчезват, укриват се и всичко се замита. Затова от кандидата зависи възможността за незабавна реакция.

С това предложение за мажоритарни избори определяне границите на районите е от изключително значение. Сега вече предварително може да се каже коя партия ще спечели. Ако си представим 240 мажоритарни района, предварително може да се каже, че ще спечели партията, която има по-добър екип в определянето на мажоритарните райони. Защото тези райони не могат да се правят наизуст. Екипите трябва да знаят как се е гласувало във всяка секция на предишните избори. И партията, която разполага с база данни и добър експертен екип, може да състави и по-добра карта на райониране. А иначе как ще се чертаят границите на районите, без да е ясно коя секция къде е, как е и т.н. Има и една сложна математика, която участва в районирането.

– Можем да си представим каква е била „математиката“ в началото на 90-те години, когато компютрите едва навлизаха в тези сфери, за специалисти да не говорим. Манипулациите очевидно са били лесна работа.

– Нямахме кадрови потенциал да се противопоставим на всичко това. А там, където имахме хора, от БСП реагираха много остро и успяха да наложат свои хора и правила, които ни връзваха ръцете. Ние имахме двама математици, които Сталев (проф. Живко Сталев, председател на ЦИК) изгони от комисията, когато започнаха да броят гласовете. Просто ги изгони и нямаше как да ги върнем. Аз ходих да се разправям, обаче той отсече „Не може! Те вдигат скандали и се разправят!“ Какво можех да направя? Да се бия с тях?

В над 7 процента от секциите (около 1000 секции) СДС нямаше представител, включително в София. Как ли не сме търсели уж върли седесари да станат наблюдатели, но не ги откривахме. А освен че официално нямахме наблюдатели в около 7 на сто от секциите, в 40-50 на сто от тях не знаехме какви са тези хора, които се представяха за наши наблюдатели. Имахме един куриозен случай, който се разказваше едва ли не като анекдот, но е самата истина. Отива един от международните наблюдатели да види в една секционна комисия как са разпределени партиите. И председателят на комисията от БСП обяснява – този е от тия, този е от ония, а този е от СДС. И посоченият от СДС скочил и протестирал, че не е от СДС. А председателят му вика – абе нали така се разбрахме. И това се случваше на много места. Какво да се направи в такава ситуация при липсата на кадри и на структура? Да не говорим за мажоритарната част от изборите – райониране, кандидатът, представителят в комисията и възможността за незабавна реакция.

– Ако сега се въведат изцяло мажоритарни избори и както пресмятат, че около 6-7 хиляди гласа могат да изберат мажоритарния народен представител, може да пресметнем колко по-лесно е за купуване на тези гласове.

– Дори не е въпрос за 7 хиляди гласа, защото той примерно си има 4-5 хиляди сигурни, остава да си купи малко отгоре. Защото навсякъде има хора, които си гласуват по убеждение. Налице е ситуация на феодализация на страната и този процес върви много сериозно. И местните чорбаджии ще се наложат, те ще си определят кого да изпратят и Народното събрание може да се напълни с мутри. Но може пък да стане и друго, да дойдат свестни хора, ако народът се събуди и гласува за такива. Но според мен ще се засили общата тенденция за феодализация.

– Нека поговорим за т.нар. субсидиране на партиите и предложението след референдума то да е 1 лв. на глас вместо сегашните 11 лв. Вие още в онези наивни години по времето на кръглата маса поставихте въпроса за някакво заплащане на хората, които работеха за СДС. Но ви освиркаха, че къде отивали идеалите и т.н. Какво мислите изобщо за държавното субсидиране на партиите?

– Тогава направо щяха да ме изядат. В СДС после станах председател на една партия в коалицията СДС „Либерали“. Ние нямахме субсидия и аз лично обикалях да търся пари. И кого да обикалям освен големите фирми, групировките. И почнахме да търсим връзки да ни дадат пари, да ни помогнат, защото нямахме никакви. Един офис да се издържа беше проблем – телефон, ток, отопление, вода. И трябва един човек да седи на този телефон, а нали и той трябва да се храни. Ами пари за бензин, ако трябва да обикаляме районите, за хотел, всичко това са разходи. Политическата работа не произвежда пари, тя консумира пари.

И когато няма средства по ясна субсидия, аз знам какво става. Не съм стигал до пазарлък за народни представители, но понеже сме печелили местни избори, ми е ясно какво могат още да искат хората с парите. Добре, вика ми един такъв, ще ви дадем пари, ще изберем този кмет, бъди спокоен. Обаче, казва, ето какво – тук има един парцел, който сега е общинска собственост, но трябва да стане частна и аз да го взема. И този, дето го предлагате за кмет, не става, няма да свърши работа. Затова ви предлагам едикой си. И изведнъж се оказваш в сфера на пазарлък. И понеже хич не ме биваше да се пазаря, пуснах го на мои съветници и помощници, те да се занимават. Казах им да ме търсят за писане на документи и за речи, за пазарлъците, викам им, не ме търсете.

Казвам тези неща, за да си правим сметка до какво може да доведе субсидията от 1 лв., да не говорим за нулева субсидия, каквато предложи Бойко Борисов. То си е направо – ела, вълчо, изяж ме. Изцяло да зависим от бизнеса не е редно.

– Говорим за нашия бизнесмен, който обаче е нищо в сравнение примерно с възможностите на други държави, които имат интереси да се намесват, и няма да се поколебаят да „субсидират“ партии, депутати и министри, за да изпълняват техни геостратегически интереси. Какво мислите за една такава постановка?

– Аз се притеснявам повече от турското влияние. Турското министерство на вероизповеданията издържа българските джамии, свещенослужителите, училища, издържа и партия. Имаме и региони, където преобладава  турско езично население и влиянието на съседна Турция върху него е една определена заплаха. Особено след заявленията на Ердоган за преразглеждане на Лозанския мирен договор, който определя границите на съвременна Турция. Там не се споменава България, но заплахата съществува. Трябва да се прекъсне връзката с дианета (турското министерство на мюсюлманското вероизповедание), иначе с турските пари ще бъдат избирани техните хора.

Що се отнася до руското влияние, то не е свързано с територии и граници. То е свързано с българската култура на живеене. „Българската мечта“ е европейска по своя характер, българинът мечтае за Виена, не за Тула. Българинът желае да живее по европейски, иска така да му е устроена държавата. Поради своите интереси Русия пречи на този процес на европеизиране на страната, като използва няколко канала, един от които е православната църква. Говори се за включване на България в евразийския проект и това не са празни приказки.

Ако си спомняте, още Елцин покани България в ОНД (Общност на независимите държави), който се основа след разпадането на СССР. А сега все по-често се чуват такива гласове. Проблемът е, че нашият западен съсед – Сърбия, е под силно руско влияние, Македония – също. Ако у нас поддържат две партии, в Сърбия поддръжката на техния елит е съвършено ясна, както и в Македония. Намираме се в една много сложна ситуация и да си играем на субсидии е опасно. Не бива да забравяме и Гърция, която Европа дори не би си помислила да пусне – независимо от икономики и кризи. Гърция е символна страна за европейската цивилизация, но уви, България не се смята за такава. Гърция може да си позволи особен тип отношения с Русия, каквито ние при сегашната ситуация и наследството от близкото минало не бихме могли да имаме.

Наскоро имах разговори с отговорни гръцки политици и изобщо не мога да им обясня какъв е проблемът с Русия при нас. Защо бе, викат ми, ние ще си поддържаме добри отношения с Русия, пък нека се сърдят германците и французите. Но за България нещата не стоят така – на запад граничим с две открито проруски държави, на юг е държава, която не разбира този проблем. Само на север имаме съсед, който в това отношение би могъл да ни разбере – това е Румъния. Много е лошо, че подценяваме отношенията си с Румъния, подценяваме факта, че сме дунавска държава. Подценява се и фактът, че до падането си под турско владичество сме една държава с Влахия и Молдова, където официалният език е българският до 17-и век. Църковният език е българският до средата на 19-и век.

– Но все пак възможно ли е днес, след като вече сме член на НАТО и ЕС,  под натиска на чужди сили да променим ориентацията си. Говори се, че новият президент ген. Радев ще предприеме този остър завой, че е човек на Русия и т.н. Какво мислите вие по въпроса?

– Опитах се да направя свое проучване кой от БСП е познавал ген. Радев лично, преди да бъде предложен за президент. И това, което установих, е, че никой не го е познавал. Дори публично зададох въпроса на БСП – кой от тях познава ген. Радев. Нито един не може да му стане „поръчител“, както  навремето се кандидатстваше за БКП. Чувам летци и механици да се произнасят за него, гледам разни видеа, където той прави някакви лупинги.

Хубаво, той самият има приятно излъчване и не се съмнявам, че е сериозен човек. Но аз нищо не знам за него, а и не познавам такъв, който да знае нещо. Не знам какви са възгледите му, какво мисли да направи, дали си дава сметка за самата държавна машина. Казват, че завършил две академии в САЩ. Проверих какви са тези академии и установих, че става дума за няколко седмични курсове.

Сигурно човекът се е представил чудесно, но каква политика ще следва, остава неясно. Смути ме неговото изказване, че Крим бил руски. Дали е руски, дали е украински, за един български държавен глава това няма никакво значение. Нарушени са граници! Като държавен глава трябва да му е ясно, че ние имаме интерес да не се нарушават европейски държавни граници. Той няма право на двоумене по този въпрос – това не е кръчмарски разговор чий е бил Крим и по кое време.

Другото, което ме смути, беше начинът, по който реши да се впусне в политиката. Пенсионирал се, после Нинова му се обажда по телефона и без да се е срещала с него, му предлага да го издигнат за президент. А той казва, че ще си помисли. Ама това е невероятно – да предложиш на един човек по телефона да стане държавен глава, който и в ума си не е разигравал такава ситуация. Политиката е много отговорна работа и приказки, че той бил много добър човек, звучат несериозно. Това можеше да стане 90-те години, когато всичко беше на доста първично ниво. Смути ме и неговото изказване малко преди вота, че от два месеца е в политиката и вече добива „представа за нещата“. Както си вървял по улиците и разговарял с хората, разбрал много проблеми, които трябва да се решават.

Преди време, когато се занимавах с политика, и точно преди едни президентски избори, влиза при мен един човек и иска да разговаряме. За какво? Искам, казва, да се кандидатирам за президент и вие да ме подкрепите. Питам го кой е, да каже нещо за себе си. Аз, вика, съм най-чистият човек в България – нямам никакво наказание, не съм се женил, не пия и не пуша, от една година чета вестници и вече ми е ясна политиката. Питам го какво ще е неговото послание, а той ми вика – аз съм новият Левски.

На нещо такова ми прилича изборът на ген. Радев. Дано излезе свестен човек. Най-искрено му желая успех, защото ще е успех за всички, обратното ще е голяма беда за България./Transmedia.bg