Питам съдия Калпакчиев – с какво заслужи убиецът Джок Полфрийман преждевременната си свобода?

Вчера Българският съд освободи преждевременно убиеца Джок Полфрийман – осъден през 2011-а на 20 години затвор за това, че наръга с нож и уби по най-зверски начин студента Андрей Монов и рани Антоан Захариев в центъра на София.

Запомнете имената на съдиите, постановили това решение: Председател на Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдаличева.

И си представете как биха постъпили те, ако бяха на мястото на Бащата на убития Андрей Монов… Не с чувството за Мъст, а с усещането за Справедливост и Възмездие, което трябва да има във всяко демократично общество.

Аз съм дъщеря на съдия.

През целия ми съзнателен живот са минавали дела за престъпници, на които моята майка-съдия в продължение на 40 години е трябвало да издава присъди. И винаги ми е казвала едно и също: „Всеки трябва да си получи заслуженото, защото всеки трябва да отговаря за постъпките си”. Това е нормата за правилния живот, за нормалното ни присъствие като общност на тази земя. Иначе се превръщаме в индивиди, за които общото няма значение.

Питам съдия Калин Калпакчиев – с какво заслужи индивидът – убиецът Джок Полфрийман преждевременната си свобода? Какво той даде на обществото, че да получи такъв бонус от него?

Или защото този Съд е в ожесточена война с Прокуратурата и сега чрез делото „Джок Полфрийман” трябва да си го върне на Обвинението!
Това ли е цената?!
И кой я плаща?
Обществото, естествено!

Не знам, не са известни още мотивите на съда за това решение. Но каквито и да са, те са против Обществения мир, против Обществетите нрави, против човешкото възприятие за Справедливост и Възмездие! И общност.
И обяснете на този на народ що е юрисдикция и юриспундеция в случая „Джок Полфрийман“!

И що е Право в името на народа!

В нашето болно общество, което живее в ежедневен стрес от насилие, мерзост, омраза, агресия, изнасилване и отнемане на човешки живот, да пуснеш предсрочно един убиец на свобода, е равносилно да кажеш на това общество: Живей като в джунгла!

Който може – ще оцелее!
Койте не може – ще попадне под ножа на Джок Полфрийман и другите като него!

Кажете го, г-н Калпакчиев, на майките на синовете като Андрей Монов!
Кажете го на бащите на хилядите млади Андреймоновци! На студентите, които се разхождат из София.

Кажете ни, г-н Калпакчиев, в джунгла ли живеем? По законите на джунглата ли да възпитаваме децата и внуците си?

И как да ги опазим от убиеца Джок Полфрийман, когото вие така великодушно пуснахте на свобода?

Автор: Валерия Велева, Епицентър.БГ