Помнете белезниците! Те чакат всички нас. И ще продължат да щракат, ако мълчим!

Видяла жабата, че подковават вола, и вдигнала и тя крак.

Така и нашите пишман борци за правосъдие и национална сигурност.

Има или няма шпиони у нас, проруски или проамерикански са те, какво са целили и дали точно този член ще стане причината някой да отиде зад решетките, това тепърва ще се изяснява. Цялата акция по случая „Русофили“ обаче повдига много по-притеснителни въпроси, които някак си потънаха в потока от глупости, избълвани по случая.

Забравихте ли основния герой в случката? Белезниците, които тихомълком бяха щракнати на един журналист? Рано сутринта група униформени нахлува в нечий дом, слага му пранги и започва да го разкарва от един съд в друг. След медийната буря задържаният внезапно бива „понижен“ до обикновен свидетел. Откога в България свидетелите биват оковавани и разкарвани с белезници, а домовете им – претарашвани? Да очакваме ли подобно показно с всички „свидетели“, които не изповядват управленските заповеди кого да харесваме и на чия чужда държава трябва да се кланяме? Като предупреждение или признание за непрофесионализъм да приемаме всичко това?

С чак вдлъбнатата си тъпотия едни послушковци пак си просят скъпо дело срещу България за накърнени човешки права. Този път главни действащи лица не са Цветан Цветанов и Роман Василев, а Иван Гешев, който определено има потенциал да ги надмине. Сигурно и санкциите срещу България ще са по-солени. Явно новооткритият член на НК не е дал достатъчно сигурност, та нямаме и „екслузивни“ медийни кадри от задържането на „абсолютен престъпник“. Това са само обосновани предположения за самозабравили се мераклии за всевластие.

Едни белезници щракнаха. Властта този път не успя да обуздае беса си и впи железните си шипове около китките на дългогодишен журналист. Белезници за свидетел! За осъдените бесило или куршум трябва да чакаме? Страшно е, защото днешните силни на деня обичат да изземват функциите на съда. Белезниците са само първата крачка. А уж живеем в демокрация!

Нали си спомняте онзи знаков текст: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист…“ Всички тези, които забравиха „свидетелските“ белезници, да не се окаже, че някой ден няма кой да говори, когато дойдат и за вас? Говорете! Помнете белезниците! Те чакат всички нас. И ще продължат да щракат, ако мълчим!

Източник: „Дума“