Проф. Ангелов: От корумпираните трябва да се изискват както оставки, така и наказателна отговорност

Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН

Корупцията (на латински corrumpo, означава покварявам, развращавам, развалям). В най-общия смисъл това понятие е злоупотреба с обществено положение за лична облага.

Корупция има само там, където има власт, управление, разпореждане с обществени или други ресурси за лична облага. Корупцията е злоупотреба с власт. Само този, който притежава власт може да корумпира себе си и други хора. Този, който няма власт и да иска, не може да корумпира други хора. Защото той не взема решенията. Това, обаче не означава, че той не може да върши други престъпления.

Всички форми на власт и особено авторитарното управление, са благоприятна почва за корупция. Голямата корупция е неизбежен резултат от неограничената власт. Като правило, корумпираните никога не признават публично, че вършат нередности, че нарушават законите. Дори когато имат частни асансьори до своите огромни луксозни апартаменти в условията на всеобща бедност. И това става в България – най-бедната страна в ЕС! Най-често те обвиняват другите, че ги клеветят, че разпространяват компромати по техен адрес, че опетняват доброто им име. По-голямата бедност и по-острата несправедливост създават повече изкушения за корупция.

Колкото по-дълго един човек е във високите коридори на властта, толкова повече е склонен към корупция. Колкото по-голяма и некотролирана е тази власт, толкова по-големи са възможностите за корупция. Като правило, всяко авторитарно управление неизбежно ражда корупция. Най-важните лекарства срещу тази склонност са – пълна прозрачност, строго законодателство и два мандата. И точка!

Крайна форма на корупцията е клептокрацията. В тези случаи арогантността достига върха си. Дори лицемерните външни преструвки за почтеност са изоставени. Демонстрира се предизвикателна наглост за всепозволеност и недосегаемост. Отправят се закани за даване под съд, за отмъщение към тези, които разкриват корупционните им действия.

Прибягва се дори до мокри поръчки по адрес на изобличителите.

Корупцията е като злокачествен тумор върху отслабналото болно тяло на България, който смуче жизнените му сокове и го изтощава още повече. Като онкологичните болести, корупцията е лечима само ако се открие рано и се атакува бързо. Ако заболяването достигне втора и особено трета фаза, то е нелечимо. Разсейките обхващат цялото тяло и държавата, като социален организъм – умира. Ние сме сега между втора и трета фаза на онкологичната българска корупция.

Единствената малка надежда е в незабавната радикална хирургическа операция. Такова е положението у нас. Особено през последните десетина години. ГЕРБ дойде на власт под знамето на борбата срещу престъпността и корупцията. Колкото и да е странно, именно при тяхното управление корупцията процъвтява, както никога до сега в съвременната ни история.

Ако искаме да спасим България трябва да действаме незабавно. Ако управниците не желаят радикални спешни мерки срещу корупцията, трябва да ги принудим да действат! Словесните заклинания срещу корупцията не са заместител на реалните действия. Спасението е в категоричните мерки срещу престъпността и корупцията. Друго спасение няма!.

Известно е, че разкритията за корупцията с апартаментите у нас бяха направени от „Свободна Европа“, финансирана официално от Конгреса на САЩ. С други думи, направени са от властите на нашия стратегически съюзник в НАТО. Тук има няколко американски военни бази. Подготвя се създаването и на други. Предстои покупката на нови военни самолети, около която има доста въпросителни. Америка е заинтересована в България да има стабилност, спокойствие и лоялно приятелско правителство.

За мен изниква големият въпрос: Защо американските власти направиха тези разкрития, с които дискредитират опасно българските си политически приятели? Не знаят ли, че това ще засили още повече, съществуващото вече остро негодувание срещу управлението на Бойко Борисов? Не знаят ли за масовата бедност и острата социална несправедливост в България, за престъпността и корупцията, дължаща се, както на наследеното минало, така и особено на некомпетентното и корупционно 10 годишно управление на ГЕРБ?

Защо го правят сега преди европейските и местните избори в България? Не се ли досещат, че тези разкрития ще повлияят върху резултатите от изборите. Че може да предизвикат предсрочни избори, с негативни за ГЕРБ резултати? Някои хора казват, че американските власти целят точно това. Че може би и те са загубили доверие в корумпираното българско управление и искат да се разграничат от него.

И още нещо, много важно. Защо сервилните към ГЕРБ български медии и десните политически анализатори у нас, се преструват, че не знаят кой направи разкритията за апартаментите. Старателно избягват да напомнят, че това са разкрития на „Свободна Европа“? Разкрития на американските власти, а не на опозиционната БСП или на всемогъщия (според тях) „зъл демон“ – руския президент Владимир Путин. Ако беше така щяха да проглушат света за „зловредните компромати“ на руската пропаганда. За намеса във вътрешните работи на България, и т.н. А не го правят. Може би, защото и за лъженето има някакви граници. Питам се: Защо мълчат за автора на разкритията?

Напоследък заваляха оставки на министри, депутати и други високопоставени лица. Някои коментатори ги обясняват с „високите морални стандарти на ГЕРБ“. Какъв цинизъм! Публичната демагогия достигна до там, че оставките на заподозрени престъпници се представят като лични решения на достойни високоморални хора. В действителност, те нито са лични решения, нито се правят от достойни чисти хора. Това звучи несериозно.

Ако трябва да сме точни, оставките са принудителни, задкулисно подсказани и дори наложени решения от по-големите началници срещу неспасяемо затънали в корупция техни подчинени.. Ако са чисти защо си подават оставките преди да са завършени разследванията на прокуратурата? Подават ги, защото знаят какво са вършили и че то ще бъде потвърдено от разследванията. Подават ги с надеждата, че няма да се разрови още по-дълбоко и да се разкрият още по-големи техни престъпления.

Пропуска се обаче много важен факт, който засяга най-големия началник. Всички оставки се представят на Министър-председателя и веднага панически се приемат от него. Той се държи като изненадан кристално чист човек, който до момента не е знаел нищо за деянията на своите подчинени.

А истината, навярно е друга. Премиерът е назначавал тези хора. И познава лично повечето от тях. Пряко или косвено е работил с тях от години. Премиерът получава ежедневно лично на ръка секретна информация от държавните и други разузнавателни служби. В тази информация не може да не се споменава за масовите нарушения на законите от високопоставени държавни чиновници, в това число и за корупционните сделки. Трудно е да се повярва, че до сега не е знаел какво вършат те и се наложи американската „Свободна Европа“ да му каже какво става в България. Едва ли може да се повярва на такива примитивни твърдения! Аз категорично не им вярвам, като се основавам на личен опит. Надявам се, че нашият народ не е толкова наивен, за да им вярва!

От десетина години у нас не се прави нищо без знанието на Бойко Борисов. Той не само знаеше, но вземаше всички важни и дори редица маловажни решения. Имаше последната дума за всичко. Неговата дума беше по-важна от Конституцията, от законите и решенията на всички държавни институции, взети заедно. Той се превърна в суперинституция, макар че по Конституция нямаме такава.

От години у нас съществува класическо авторитарно (еднолично) управление. Това неизбежно съсипва и здравето на Борисов, въпреки че от време на време играеше футбол. Дори и във футбола се проявяваше едноличното му поведение. Във всеки мач все той вкарваше головете. На това основание имаше идеи, надявам се – шеговити, за включването му в националния отбор по футбол. Преди години искаха да го направят и член на съюза на художниците в България.

На времето дори монархът не е имал такава абсолютна власт. Парламентът е определял тогава бюджета на двореца и е контролирал неговото изпълнение. Спорно е дали и Тодор Живков е имал подобна неограничена власт. А съпартийциите на премиера го слушаха сляпо и чинно. Не се чуваше дори мек намек за леко несъгласие. Само на гробищата има такова абсолютно единомислие и единодействие. Слушат, козируват, хвалят неговата невиждана мъдрост и изпълняват прищевките му. Променят диаметрално мненията си в рамките на един-два часа, за да му угодят. Като безмозъчни същества. Тази трагикомедия продължава от 10 години. И сега продължава да се счита за нормално поведение в ГЕРБ.

Затова трябва да се знае, че премиерът е главният виновник за политическата и нравствената разруха, за деморализацията и тоталната корупция в държавната администрация. Не слушайте какво говори! Още повече, че това, което казва, много често се разминава с истината или е съвсем примитивно и недомислено. Наблюдавайте какво върши!. Той е бащата и майката на тази корумпирана администрация. Дори на държавата.

През последните две години единственият човек във върховете на властта, който предупреждаваше открито и с тревога за процъвтяващата корупция, беше президентът. Неговите тревоги съвпадаха с тревогите на милиони българи. Докато другите най-високо поставени лица говореха с изхабени, натрапчиви самохвални клишета, неговият език беше откровен и съвпадаше с езика на милионите българи. Мислеше и мисли така, както мисли народът. Както някои хора казват – той стреля с острите си и точни думи.

Говореше и говори това, което говори народът. И затова хората го уважават и му вярват. А най-високопоставените управленци, освен че му завиждат и го ненавиждат. Поне публично. Вътрешно в себе си се страхуват от него. А по-честните хора в управленските среди (защото и там има такива) наверно споделят оценките му, но не смеят да ги огласят, понеже веднага ще загубят постовете си.

Президентът и премиерът имат коренно различни ценностни системи. Говорят на различни нравствени езици и затова не се разбират. Ако се срещнат няма за какво да разговарят. Може би и поради това почти не се срещат.

Тревогите на президента растяха поради материалната и нравствената разруха в държавата. Премиерът и неговото обкръжение ни уверяваха, че всичко у нас процъвтява, благодарение на мъдрото им управление. Че сме пример за подражание на всички в Европа с уредбата на нашата държава. Че сме не само приемани, но и търсени за съвети.

След като си въобрази, че е въвел ред и законност у нас, премиерът почувства, че управленските граници на България са му отеснели и започна да си въобразява, че може да чертае дневния ред на Европа. Помисли си, че за няколко месеца може да подобри отношенията между държавите от Западните Балкани, затрупани с подозрения и вражди от векове. Сама по себе си, една абсурдна идея! И занемари изпълнението на вътрешните си задължения в България. А държавата затъваше все по-дълбоко в престъпност и корупция.

Инициативата на президента за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 8 април 2019 г. беше правилна. Той е предложил да се приемат мерки срещу корупцията. Подкрепила го е само Корнелия Нинова. Другите участници в заседанието са отказали да го подкрепят, твърдейки че държавата ни се развива много добре и че взема достатъчно сериозни мерки срещу корупцията. Че дори сме били пример за другите европейски държави. Че големците от Брюксел постоянно ни хвалели.

Поканените за заседанието на КСНС се отнесоха пренебрежително към идеята. Някои от поканените не са се явили, а част от присъстващите са напуснали заседанието преди да е завършило. А когато то завърши и Президентът, както винаги, съобщаваше на журналистите как е преминало, с изключение на г-жа Нинова, никой не остана край него, поне от благоприличие и от изискванията на протокола. Това беше пренебрежителна демонстрация на неуважение по негов адрес. Питам се: тези хора на коя земя живеят? Кой греши с оценките си за положението в държавата? Самозабравилата се партийна върхушка и ръководителите на съдебната власт или президентът? За мен отговорът е очевиден.

Такова единодушие на ръководителите на политическите партии и на правораздавателната система за отказ от истинска борба срещу корупцията се случва рядко. Това много ме тревожи, защото е опасно за държавата ни. То ни приближава към мафиотизация. Огромното мнозинство от народа (според социологическите допитвания около 80-85%) вижда, че държавната администрация е тотално проядена от корупция на всички управленски равнища. Само най-видните партийни и съдебни ръководители не я виждат. Или си дават вид, че не я забелязват! А някои от тях участват в корупционни сделки.

Това единодушие е много опасно! То показва колко дълбоко е затънала управленската ни върхушка в корупционното блато. Напоследък се убеждаваме, че лицата, които трябва да разкриват и наказват корупцията, са корумпирани, вместо да са безукорно чисти. А възможно ли е корумпиран да наказва свои корумпирани събратя! Едва ли!

Най-високопоставените лица в държавата назначават послушни личности в антикорупционните служби, които следва да ги контролират. Това е връх на демагогията. То е провокация срещу търпението на българския народ. Всички казват, че това търпение е пословично, но едва ли ще е безкрайно! А когато гневът на угнетените избухне, трудно се овладява! Не се ли приближаваме до такава критична ситуация!

Досегашните разкрития за съмнителни корупционни сделки при покупко-продажбата на жилища са малки първи стъпки. Този тип корупционни сделки е само върхът на айсберга. Неморално и незаконно присвояваните пари при тези имотни сделки едва ли превишават 2-3-4 процента от общия размер на престъпните присвоявания през последните 30 години.

Корупционните сделки с апартаментите породиха голямо недоволство, дори всеобщ гняв, понеже собственото жилище винаги е било свещена семейна крепост за българите. Неслучайно, за разлика от Европа, около 90% от българите живеят в собствени жилища.

Злоупотребите със жилища са и по-видими за хората, отколкото злоупотребите със стотици милиони долари или евро в чуждестранни офшорни и други банкови депозити, ценни книжа, имоти, за които чуваме всеки ден. Но само чуваме, без да ги виждаме. Слуховите възприятия не са подкрепени със зрителни. Още по-малко с преки наблюдения.

По-лесно е да си представим престъпното придобиване на ултралуксозни апартаменти от 250-300-400 квадратни метра, от министри, депутати и други големци за 400-500 хил. лв. по данъчна оценка, в квартала, където живеем. Някои от тях със собствени асансьори. Виждаме ги всеки ден, като минаваме покрай тях. Други заможни хора с достатъчно пари, които не заемат високи властови постове или нямат специални връзки, плащат 1,3-1,5 млн. лв по пазарни цени за същите имоти.

И една малка случка за освежаване. Преди около два-три месеца, преди да избухне „апартаментгейт“, екип от една от нашите телевизии ме посети у дома за снимки със запис за тяхно предаване. След като огледаха жилището ми, журналистката ми каза: „Имате общо взето нормално жилище, но ние знаем, че сте били икономически съветник на трима български министър-председатели. Очаквахме да видим голям луксозен апартамент,. А вашето жилище нито е голямо, нито е луксозно. С какво да си го обясним?“ Моят кратък отговор, преди още да бях чувал за „апартаментгейт“, беше: много просто – не съм крал.

Социалната чувствителност спрямо корупцията се подсилва и от масовата бедност, при която около 70% от населението едва свързва двата края. А около 20-25% едва оцеляват биологично в оскотяваща бедност. И много от тях безшумно се преселват в онзи свят, с надеждата, че поне там може би всички ще бъдем равни. Тези бедни хора не могат дори да сънуват за скромно жилище за 30-40-50 хил. лв., (освен ако вземат заробващ дългосрочен заем), което е мечта за масовия българин от десетилетия. Масовата бедност в България е комбинирана с остра социална поляризация. И по това сме рекордьори в Европа.

Тази несправедливост, която стимулира корупционните престъпления със жилища, се подсилва и от голямата разлика между данъчна и пазарна оценка на имотите. Тя пък лишава бюджета от многомилионни данъчни приходи. И най-важното – нито е икономически оправдана, нито е справедлива. Тя може да се смекчи лесно чрез сближаване на двете оценки със закон.

Поддържането от много години на няколкократна разлика между данъчна и пазарна оценка на имотите е неоправдано! То е проява на своеобразна корупция или поне на конфликт на интереси в законотворчеството. Това може да се реши със съответна корекция в закона всяка година или през няколко години, в зависимост от промените в пазарните цени на имотите. Много хора от години злоупотребяват законно с тази крещяща разлика между данъчна и пазарна оценка. Очевидно и тук има заинтересовани влиятелни групи, които желаят тази злоупотреба с държавните интереси да продължава. Може би не искат да бъдат питани от къде имат многото пари с които купуват имоти, ако посочат действително платената цена. Решението е просто – в нотариалния акт трябва да се записва действително платената цена.

Както вече споменах, манипулираните имотни сделки не са най-големите корупционни злоупотреби у нас. Масовите злоупотреби през последните 30 години могат да се обособят в две групи: дребни и големи. В следващите редове ще споделя мисли по тези злоупотреби.

Дребните жилищни присвоявания.

Управляващите може да се опитат да сведат скандала до ограничен брой хора. Корупцията при имотни сделки обаче е обхванала доста хора на високи държавни постове. Те ще се опитат да я ограничат само до така наречената „морална отговорност“, чрез оставките на част от тези хора от заеманите държавни постове. Оставките дори се използват като доказателство за решимостта на управляващите да се справят с корупцията. Внушават ни, че многобройните оставки били доказателство за високите морални стандарти в ГЕРБ. Че министри, зам. министри и депутати се уволняват само по съмнения за корупция и т.н. Че „оставките са достойни постъпки на достойни невинни хора, които не са нарушили никакви закони“. Боже господи! Тези хора толкова ли слабо познават своя народ, за да си помислят, че някой ще им повярва!

Броят на оставките расте. Това също се обяснява със строгите морални стандарти на ГЕРБ. А истината е друга. Оставките са много, защото много се е крадяло и сега положението им е неудържимо. Оставките са косвени самопризнания на корумпираните за вина, за гузна съвест. С оставките се надяват да избегнат по-нататъшни разследвания, водещи до още по-големи разкрития.

Съответните лица може да загубят сегашните си държавни постове, но запазват високите си партийни постове. И след като бурята отшуми, ще ги върнат на високите държавни постове като „невинно пострадали“. Освен това, те вече са се облагодетелствали със стотици хиляди и дори милиони лева от досегашните корупционни имотни сделки и създадените съмнителни връзки. Това е цинична провокация пред по-наивните български граждани.

Учудва ме, че до словото на президента на КСНС никой не говореше за наказателно преследване на заподозрените лица. Приемаше се, че няма никакви нарушения на законите. Че при имотни сделки масово се злоупотребява с голямата разлика между данъчна и пазарна оценка. Че не могат да бъдат съдени десетки или стотици хиляди хора за това. Корумпираните се чувстваха за невинно пострадали със загубата на престижните държавни постове. С оставките се признава, че съответните лица може да са негодни за високи държавни постове, но са подходящи за високи партийни постове. Тази тема се заобикаля дори и сега от много коментатори. Особено от симпатизантите на управляващите. И от самите управляващи.

Наред с мерките, които Президентът е предложил на КСНС за ограничаване на корупцията, препоръчвам още следното:

1. Прокуратурата да провери всички разкрити вече имотни корупционни сделки, а също и други такива, неразкрити до сега сделки през последните 10-15 години, на лицата, заемащи следните постове: Президент и вицепрезидент; Министър-председател и вице премиери; Председател и заместник председатели на Народното събрание; Членове на Конституционния съд; Членовете на Висшия съдебен съвет; Главен прокурор, председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и техните заместници; Министри и заместник-министри; Депутати в Народното събрание; Ръководители на ДАНС и други разузнавателни служби; Ръководители на държавни и изпълнителни агенции; Управителят на БНБ, неговите заместници и членовете на Управителния съвет на БНБ; Областните управители и техните заместници; Кметове, заместник-кметове и членовете на общинските съвети на областните градове, на всички средни и малки градове, а също и други лица, заемащи или заемали в миналото важни държавни постове през последните 10-15 години.

Лицата от изброените длъжности, които не са извършвали имотни сделки може би не следва да се проверяват за такива нарушения. Ако обаче има някакви подозрения около тях, трябва да се проверят и те.

2. Изброените по-горе лица за които са установени нарушения, освен оставките, трябва да се подведат под наказателна отговорност по съответния закон за „злоупотреба с високо служебно положение“ или както се казва за „търговия с влияние“, при сключването на частни имотни сделки. Такава отговорност е предвидена в действащото законодателство. Ако един министър купува луксозен апартамент за 300-500 хил. лв, масовите купувачи, които не заемат високи държавни постове или нямат специални връзки, плащат за такива апартаменти 1,3-1,5 млн. лв. Това е убедително доказателство за „злоупотреба с високо служебно положение“. Оказва се, че има две цени: ниска – достъпна само за големците, и нормална пазарна – за всички останали.

3. От изброените по-горе лица за които се установят нарушения при сключваните частни имотни сделки и дори само съмнения за произхода на много големи доходи, използвани в имотните сделки, да се изисква да докажат произхода на доходите с които са направили сделките и за платените за тях данъци. Тази информация трябва да се публикува.

Много подозрително е дори за държавни служители с високи заплати как могат да спестят половин милион лева за покупка на луксозни имоти! Ако един държавен служител получава през целия си трудов живот средна месечна заплата от 3000 лв. (което е почти невъзможно, защото през първата половина на трудовия му живот заплатата му е била далеч по-ниска) и спестява 25% от нея (което също е почти невъзможно), са му необходими около 55 години, за да събере необходимите средства.

Ако разсъждаваме по-реално, за много добре платен държавен служител, при що годе нормален живот с едно или две деца, с необходимия минимум текущи разходи за прилично преживяване на семейството, за почивки, за наеми, за отглеждане и образование на децата, са му необходими около 100 години, за да набере парите за покупка на такъв имот. Очевидно, той трябва да е имал и други доходи, за да набере необходимата сума. За разследваните лица трябва да се установят, доколкото е възможно, жилищата, резиденциите, офисите и други сгради у нас и в чужбина, за да се закупят с редовни доходи.

По престъпленията при приватизацията, концесиите и държавните поръчки

Огромната част (може би около 95-97%) от престъпното присвояване на богатства през последните 30 години е станало чрез приватизацията, концесионирането, държавните поръчки и други съмнителни източници, а не чрез нарушения при имотни сделки. В новата и най-нова история на България, в продължение на стотина години се случиха две мащабни първоначални натрупвания на капитали. Разгърна се безогледно ограбване на обществено богатство, създадено с труда и предприемчивостта на милиони българи през последните 140 години. Пълна ревизия на всички злоупотреби през изминалите три десетилетия, а и по-рано, е желателна, но невъзможна. Затова трябва да се ограничим с ограничена проверка. За частично възстановяване на тези многомилиардни средства и за наказване на виновните лица предлагам:

1.Преглед на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки, за които има подозрения за корупционни и други престъпления през последните 25-30 години. Те могат да се проучат основно с участието на най-добри независими юристи, финансисти и други експерти. Така, за сравнително кратко време, може да се установят част от извършените престъпления и да се представят на прокуратурата за разследване.

Не трябва да се приемат никакви оправдания за сложността на тази задача, с цел да се избегне такава проверка. Българският народ не бива да го позволи, ако уважава себе си. При нужда трябва да бъде упражнен много силен натиск върху управниците. Те трябва да бъдат принудени да действат със желязна ръка, но в рамките на Конституцията и законите. Защото, ненаказаните престъпления са покана за нови, още по-големи престъпления в бъдеще. От тях ще пострадат нашите деца и внуци. Не трябва ли поне тях да предпазим!

Да се отворят така наречените „досиета на прехода”. За целта да се прегледат поименно доходите на най-забогателите личности в България през последните 25-30 години. Да се изберат между тях около 1000 души от най-голям калибър. По преценка на прокуратурата и ДАНС, броят им може да се увеличи. В този преглед да участват и независими експерти – уважавани в обществото честни хора. Прегледът да се направи при пълна прозрачност.

Да се установи приблизителният размер на недвижимото и друго имущество на тези личности у нас и доколкото е възможно – и в чужбина. Това може да се направи чрез прецизни огледи на място – обект по обект (жилищни и стопански сгради, болници, училища, полски земи, гори, селищни парцели в регулация, пристанища, летища, железопътни и автобусни гари, язовири, напоителни канали, отводнителни системи, електропроводи, нефтопроводи, газопроводи, водопроводи и други инфраструктурни обекти). Огледите да се правят от групи най-добри неподкупни експерти с голям практически опит и ползващи се с уважение в обществото: строители, архитекти, железничари, моряци, авиационни специалисти, криминалисти, юристи, икономисти, финансисти и други.

Отделни сгради и дори квартали може да се фотографират и от въздуха, както беше направено през 2001-2002 г. при правителството на Сакскобургготски. Около тях тогава се вдигна голям шум, но бяха „потулени” бързо, понеже влиятелни хора навярно са били заинтересовани от това. А и нямаше достатъчен обществен натиск. Работещите в тези области професионалисти знаят как да го направят, ако има политическа воля и силен обществен натиск. Всичко това да се направи при пълна прозрачност.

Добре би било да се установят и други форми на финансово богатство на български олигарси: депозити, акции, дялове, държавни ценни книжа и други подобни у нас и в чужбина. А също и важно движимо имущество (самолети, хеликоптери, кораби, яхти, локомотиви, вагони, големи товарни камиони, лимузини и други подобни – у нас и в чужбина). Заслужаващи доверие специалисти в тази област, като например проф. Николай Радулов, твърдят, че български олигарси притежават „гигантски сметки от 100, 200, 300 и повече млн. долара в Швейцария, в арабските емирати и други“.

България има двустранни международни споразумения за сътрудничество с други държави и в тази област. При официално поискване от наша страна, тези държави най-вероятно ще предоставят съответната информация, ако в техните регистри, банки и други институции присъстват имената на български граждани.

Тези дни пак проф. Радулов напомни в свои публикации, че преди години немското разузнаване се беше сдобило от Лихтенщайн с дискове с банкови сметки, където били имената на 600 българи. Те са били предадени и на българските власти. Напомни ни за документи на Уикилиикс с имената на 700 българи, за присъстващите български имена в досиетата от Панама. В най-общ план това е известно на българската общественост от публикации в медиите преди години. Сега обаче се напомня от специалист, който едва ли хвърля думите си на вятъра. Всичко това би трябвало да е известно на ръководителите на българската държава, на съдебната система и на нашите разузнавателни служби. Но всички те мълчат и бездействат. Защо бездействат? Това не е ли съучастие в потенциални престъпления срещу България и нейните граждани. Проф. Радулов очаква интересни за нас разкрития от предстоящото отваряне на Гръцкия имотен регистър. Някои автори напомнят за очаквани подобни разкрития в Португалия.

Както посочих по-горе, продължава премълчаването на факта, че разкритията за корупцията с апартаментите бяха направени от официални американски източници. Сега се говори, че същите американски източници може да направят разкрития за многомилионните сметки, акции, участия в инвестиционни, пенсионни и други фондове на български богаташи в офшорни зони в чужбина. Гадае се дали то ще стане преди или непосредствено след европейските избори. Това ще е много трудно. Но като се има предвид далеч по-добрата информираност на американските и други западни служби, дори ако се установят само част от изброените форми на престъпно придобито богатство, ще е голямо постижение.

Да допуснем, че установеното недвижимо и движимо имущество на дадена личност у нас и в чужбина възлиза на 50 млн. лева по доставни или текущи пазарни цени (това е произволно число за пример). Да се поиска от собственика му да представи в определен срок (например 2-3 месеца) документи и други доказателства за произхода на доходите с които е добито имуществото (заплати, депозити, дивиденти, кредити, наследства и т.н.). А също и документи за платените данъци върху тези доходи. Ако законните доходи на лицето превишават съществено 50 млн. лева, разликата от които са били използвани за текущо потребление на неговото семейство през годините, всичко ще е наред. В тези случаи проверителите следва да се извинят на въпросното лице и ако проверката му е причинила някакви разходи или пропуснати ползи, то да бъде възмездено.

Ако обаче законните доходи на проверяваното лице са значително под 50 млн. лева, означава че то е имало и други доходи, които не са декларирани и за тях не са платени данъци. Имотите може да са придобити и по престъпен начин. Извършват се допълнителни проверки за произхода на доходите и имуществото и случаят се предава на прокуратурата, за да се постъпи по установения ред.

При доказани от съда нарушения на законите придобитите имоти следва да се конфискуват, а виновните лица да се наказват с лишаване от свобода. Така, пред опасността да не се направи нищо, поради огромния непосилен мащаб на задачата за тотална проверка на всичко за последните 30 години, по-добре е да се постигне нещо, чрез ограничаване на нейния обхват върху най-важните обекти и най-богатите лица.

Може би ще е нужен специален закон за проверка на приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки. Ако е така, той би трябвало да се приеме в спешен порядък до края на 2019 г. Подобни проверки за незаконно придобито имущество са правени в някои европейски страни. Техният опит навярно е известен на нашите съдебни власти и те ще го използват. Ако предлаганата мащабна проверка изисква допълнителен персонал за нашите правораздавателни органи, той следва да им се осигури незабавно от Народното събрание и Правителството.

Предлаганата проверка ще засегне големи интереси на българските олигарси. Те ще направят всичко възможно това да не се случи.

Шансовете им за успех не са за подценяване. Така както успяха да наложат бездействие на държавните контролни институции от 30 години и да защитят с давност големи престъпления в приватизацията и концесионирането през 1990-те и първото десетилетие на това столетие. Ако обаче има политическа воля и мощен обществен натиск, такава проверка може и трябва да се направи.

В нашето общество от години доминира убеждението, че са извършени масови престъпления за много милиарди лева по време на приватизацията, отдаването на обекти на концесия и с държавните поръчки. Известни са и много факти. Цитират се като ограбени десетки милиарди лева. По тази тема има всеобщо единомислие в обществото. Няма обаче разкрития за извършителите на престъпленията, въпреки че отдавна съществува държавна Комисия по приватизация и следприватизационен контрол. Няма нито един осъден. Защото влиятелни сили са заинтересовани да няма.

Огромното мнозинство от българските граждани ще подкрепят такава проверка. Ако съдим по досегашното многогодишно бездействие, нашите власти едва ли са готови на решителни действия. Част от тях може да са заинтересовани от бездействие или от имитация на действия, поради конфликт на интереси. Или лично участие в престъпни деяния. На някои бездействието може да им е поръчано.

Противниците на такава мащабна проверка ще използват като аргумент давността. Принципът за давността трябва да се спазва за нарушения на законите при що годе нормални условия. В нашия случай, обаче става дума за огромно безогледно разграбване на обществено имущество за милиарди лева, при съзнателно грубо нарушение на законите или при нарочно приемане на „подходящо“ законодателство от заинтересованите кръгове, позволяващо престъпното ограбване.

При мащабно силово потъпкване на законите и на обществения морал, възстановяването на справедливостта може и трябва да става и по силов начин. Налага се да има симетрия между методите на ограбването и методите на възстановяване на ограбеното.

Ако българските граждани упражнят мощен натиск управниците ще бъдат принудени да действат. От това ще проличи кой желае ред, законност и справедливост в нашата държава. Ще проличи дали нашият народ е нетърпим към масовата престъпност или е обхванат от масово равнодушие.

Ако предпочете равнодушието нека знае, че корупцията и другите престъпни присвоявания на доходи ще се разширяват. Те са в ход и сега, какъвто е случаят с концесията на Софийското летище. Бедността и несправедливостта в обществото ще се задълбочават и изострят. България ще остане завинаги най-бедната страна в Европа. Населението ни ще се топи поради ниска раждаемост, висока смъртност и масова емиграция. Към края на столетието ще се стопим до около 3,0-3,5 млн. души, т.е колкото сме били преди 200 години. Най-голямата етническа група тогава ще бъдат циганите, следвани от турците, и най-малка – българите.

ЕТО ТОВА НИ ЧАКА, УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ АКО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА МЪЛЧИМ, ДА ТЪРПИМ И ДА КРОТУВАМЕ ПОСЛУШНО ПРЕД УПРАВНИЦИТЕ! НУЖНИ СА БЪРЗИ И РЕШИТЕЛНИ ПРОТИВОДЕСТВИЯ НА КОРУПЦИЯТА!

Източник: Епицентър.бг