Проф. Д. Иванов: Камбаната бие! Единствената нова възможност ГЕРБ пак да управлява, е подкрепа от БСП

Проф. Димитър Иванов

И звукът й преминава в тътен.

Става дума за състоянието на властовия модел, който е формирал живота на обществото до степен то да е ням свидетел на историята ни.

Законодателната власт в лицето на парламента и на общинските съвети е изпразнена от съдържание, защото е подчинена на желанията на правителството и на кметовете, които са изцяло зависими от управляващата партия и нейния лидер.

Изпълнителната власт работи без програма в полза лобистки и олигархични групи от елита, пренебрегвайки обществените интереси.

Медиите, социологическите и политологическите структури са изпаднали в организационна, финансова и ценностна зависимост от източниците си на финансиране, което ги прави необективни и обществено неполезни.

Правозащитната система проявява засилена активност, но не толкова в превенцията и разкриването на причините за индивидуалната и организираната престъпност, колкото в нанасянето на ефектни удари върху компрометирани олигарси и свързаните с тях правителствени чиновници. В ареста с повдигнати обвинения са десетина милионери, двама министри, наркотрафиканти, офицери от спецслужбите и полицията. Но докато няма доведено до съдебна фаза обвинение, общественото мнение ще продължава да се раздвоява дали чашата на доверие към главния прокурор и председателя на антикорупционната комисия е полупълна или полупразна.

Президентът на Републиката, без да има реални властови възможности, систематично и последователно заема отличаваща се от политиката на управляващите позиция в полза на законността, справедливостта и социалната, а не на корпоративната държава.

Именно въпросът за реалния характер на българската държавност е разграничителната линия между властта и обществото.

Властта е приела отвън и реализира вътре в страната един крайно либерален модел на пазар и демокрация, който всъщност е антидемократичен, защото обслужва с предимство елитите, които са малцинство, а ощетява мнозинството. Истинската демокрация на XXI век ще бъде социалната, а не либералната, която се проваля в лоното си – англосаксонския и въобще западния цивилизационен модел. Настоящето и бъдещето ще са многополюсни, многовекторни със силна национална специфика на различните ценностни системи на обществата.

С различни мирогледи и програмни ориентации на отделните страти в социалната структура на обществото: консервативни, либерални, социалистически, глобалистки, регионалистки и националистически. Затова от базисно значение е състоянието на партиите на границата на постлиберализма и на съответстващата му демокрация. В момента то е функция на състоянието на държавата, която с властовите и финансовите си лостове почти я е изпразнила от идейно и политическо съдържание. А основната цел на властта е да носи облаги за партията, която управлява, като лъвският пай е за партийния елит и едрия бизнес, от който този елит е зависим.

Изчерпването на потенциала на управляващата партия през последните 10 години върви по трите посоки: икономическа, политическа и ценностна. Доверието в парламента, правителството и лидера е под критичния минимум за по-нататъшно успешно управление. Бюджетната стабилност е фасада, зад която текат неугасими пламъци. Секторните политики са хаотични и противоречащи си. Кадровата банка на властта е изчерпана. Персоналното лидерство не е достатъчно, особено без лансирането на визия за добро бъдеще на живия човек, а не на „евро-атлантическите ценности”.

И тук възниква въпросът за политическата опозиция: ако ГЕРБ е изчерпан властово и Бойко Борисов все повече е уязвим от „синдрома на омръзването”, то къде е БСП и защо не е готова да заеме освобождаващото се място на властовия Олимп?

Обяснението като че ли е ясно. Елитът на партията, подобно на елита в държавата, е разделен по линия на възможностите за лична реализация, скрити зависимости и облаги. Председателката Корнелия Нинова започна през 2016 г. мащабна реформа, в процеса на което бяха подменени в партийното ръководство и парламентарната група хора, които считат себе си за незаменими. Донякъде с основание, но в повечето случаи без.

И защото сред издигнатите от Нинова се оказаха кадри с по-ограничени възможности, но с големи амбиции, нейни опоненти станаха и стари, и млади, които се фиксираха върху нова смяна на върха. Дали ще има такава – ще се реши на пряк избор от социалистите, а каква политика ще предложи и реализира партията в тези отговорни времена, ще определи предстоящият 50-ти юбилеен конгрес.

Логиката изисква в ситуация, в която властта може да се търколи по асфалта на някоя от пробитите магистрали всеки момент, опозицията да е в кондиция, за да спечели изборите, а не да дава явна или скрита подкрепа на отиващата си власт. В трите си мандата досега ГЕРБ управлява с подкрепата на ДПС, в коалиция с Реформаторския блок и в коалиция с Патриотичния блок, но поради изчерпване на възможностите не може да повтори с някой от тях.

Ето защо единствената нова възможност е да получи подкрепа от БСП. И понеже това е невъзможно при заемането на председателския пост от „авторитарната Нинова”, която обяви война на паралелната държава, то трябва да се избере ново ръководство, което би се коалирало с ГЕРБ и подкрепящата го олигархия.

Разбира се, това не си струва усилията, защото този модел е изчерпан в световен и европейски план и обрича социалистическата партия на маргинализиране. Отговорността на тези, които не го разбират, вече придобива исторически характер.

И основният въпрос днес е – в състояние ли е елитът на опозицията да управлява по новому.

Ако не може – той става излишен и за партията, и за държавата!

Източник: Епицентър.БГ