Проф. Димитър Иванов: COVID-19 ще удари господстващата днес политическа система

Проф. Димитър Иванов

С настъпването на 2020 г. светът бе залят с преобладаващо медицинска информация.

Появата на нов вид грипен вирус в Китай и други страни в Азия първоначално не правеше впечатление, но за по-малко от месец средствата за масова информация го превърнаха в проблем номер 1. Доколко тази психоза, обхванала 2/3 от населението на планетата Земя, е оправдана, е експертен въпрос, управленски обаче са проблемите, които той предизвиква: здравни, социалнопсихологически, икономически, финансови, демографски и пр.

Това, което би трябвало да ни интересува най-вече, са геополитическите аспекти.

Все по-ясно изглежда, че в края на 2020 г. светът вече няма да е какъвто беше през последното десетилетие на ХХI век.

Засега като че ли се забелязва само пряката връзка между медицинския и икономическия аспект на проблема. Т. е. доколко пандемията с COVID – 19 ще се отрази негативно на икономиката и най-вече на индивидуалния бизнес – колко фалита ще има и какъв ще бъде дългът на оцелелите, с колко ще обеднеят богатите и пр.

Въпросът е дали това са най-важните промени, които ще настъпят?

И тук възниква прозрението, че същинската промяна, която коронавирусът ще предизвика, е политическа.

Ударът ще бъде върху политическата система, господарстваща в света, която ще бъде трансформирана в нова геополитическа конфигурация.

Да, икономиката е базата на общественото развитие, която определя и идеологията, и политиката, но в следващите 2-3 години ще се реализира обратното влияние на надстройката върху базата. Ще бъде премината мярата, след която от количествени натрупвания се постига ново качество.

Пандемията COVID – 19 – доколко е реална, е неясно, но реално се промени световната политика в няколко вектора:

1. Глобалният свят, подчинен на неолибералната икономическа парадигма, се оказа крехък и чуплив, без съпротивителните сили на предглобалния и нелиберален свят.

2. Управлението на неоконсервативните елити, излъчени и подкрепяни от неолибералните бизнеси, се оказа катастрофално неефективно. Наднационалните колективни органи са аморфни и бавни, с невъоръжено око се вижда липсата на лидерство (организирано и индивидуално) и от двете страни на Океана.

Водещи по своята неефективност се оказаха системите на НАТО и Европейския съюз, следвани от Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската централна банка и ООН.

3. Кризата бе посрещната с егоистично безразличие от онзи 1% от олигархичния бизнес, който владее повече от половината от световното богатство. И от българското – също!

4. Въпреки новите технологии, модернизация и роботизация на съвременния свят вирусът показа дефиците, които те осигуряват на населението в сравнение със „социалната държава”. И главната причина за тези дефицити е комерсиализацията – здравето и образованието се превръщат в стоки, достъпни предимно за богатите и заможни слоеве.

5. Държавите, които бяха запазили участието си в социалните дейности и поддържаха социални политики като ангажимент и приоритет – Китай, Русия, Куба, скандинавските държави, Виетнам – ограничиха епидемията и се справят по-добре от другите, намиращи се в епицентъра на благоденствието.

Нещо повече – социално ангажираните държави проявиха по-голяма съпричастност и отвореност към чуждите проблеми и първи оказаха помощ на най-засегнатите “глобалисти и неолиберали”.
Би могло да се изброяват още много различия между тези тенденции в съвременния свят.

Но не е необходимо – важното е да се предвиди накъде ще поведе пандемията от COVID – 19 света?

Не какво ще се случи с икономиката и богатствата – ясно е, а как ще се промени геополитическата система?

Неоконсерватизмът и неолиберализмът не са „краят на историята” и Доналд Тръмп не е „последният човек” в тази история – това вече се приема от политическите философи и е ясно на мнозинството държавници.

Но как ще продължи историята и кои ще са новите герои в нея, все още не е ясно. Може и да не е съвсем изчерпателно и конкретно, но може да се предрече крахът на днешните международни отношения и кардиналната промяна в тяхното съдържанието в посока:

– от еднополюсен към многополюсен свят: политически, икономически, идеологически, ценностно;

– от колективни и блокови структури към национални държави; с евентуално прегрупиране в рамките на общи цивилизационни модели, при запазване на националните особености и традиции;

– от безлично колективно ръководство към персонално личностно лидерство, на базата на доказан капацитет, морал и легитимност в съответната обществена система.

Ефективното национално лидерство се основава на съдържателна кауза, приемлива визия и ясна стратегия.

Идеите за нова геополитика в Китай, Русия, Индия и някои от страните в Европейския съюз в бъдеще ще се формулират и провеждат именно от такива лидери.

Днешните лидери на света и Европа са безнадеждно изчерпани!

Източник: Епицентър.БГ