Проф. Иво Христов: България няма бъдеще, ако продължаваме да се държим като жертви

„Идентификацията на проблема е най-важната политическа задача. Няма по-важно практическо действие от това – да се идентифицира проблемът, като се анализира адекватно ситуацията и на тази база да се види дали има решение“.

Това каза проф. Иво Христов в Шумен снощи.

Той пристигна в града за представяне на книгата си „Пред пепелището на нестаналото българско общество“, но преди това се срещна с представители на бизнеса, посети Икономическа зона – Шумен и разговаря с ръководството на Шуменския университет.

Вечерта в препълнената зала на НЧ „Добри Войников“ близо два часа отговаряше на въпроси за българския преход и неговата логика, за вътрешните причини и външните фактори, за настоящето и бъдещето.

„Когато се отвориха шлюзовете на т.нар. български комунизъм, започна вихреното засмукване на най – активната част от нацията. Страната, която влезе в началото на прехода с високообразовано и четящо население, днес няма инженерни кадри“, посочи резултатът от 30-годишния преход проф. Христов. По думите му около три милиона българи напуснаха страната, „захраниха“ чуждите икономики и едва ли ще се върнат. „Това е съдбата на всяка територия, засмукана от своя геополитически противник“, обясни социалният учен. България от една прилична, спокойна и средно развита страна в света, с водещи постижения в роботиката, биотехнологиите и космонавтиката, за трийсет години бе превърната в страна с примитивна икономика и пауперизирано население.

„Тази книга прави опит да анализира причините и да опише нелицеприятните тези, без да обвинява, но и да не оневинява“, обобщи авторът и сподели, че всичко в нея е изстрадано и премислено, многократно прецизирано през вътрешните филтри на учения. Тя влиза в директно противоречие с доминиращите дискурси, за да покаже, че за всеки революционен скок в историята се плаща цена.

„Битката за идентификацията на днешния ден е най-важната политическа битка“, изтъкна проф. Христов и обясни защо: „Това е битката на официалната пропаганда с обективния поглед и хладната истина“. По думите му политиката е сериозно занимание за сериозни хора, но в българския политически живот демагогията е сърцевината й.

„Така формата става съдържание, защото съдържанието не е за показване“, подчерта народният представител от гражданската квота на „БСП за България“. Той обясни, че българската действителност трябва да бъде премислена през самата българска реалност адекватно, а не чрез „привнесени“ модели и концепции. За целта е нужно критично мислене, което се базира на солидното образование.

„Сега върви едно клише, че образованието трябва да е забавление. Не, то е усилие, насилие и вътрешно напрежение, иначе щяхме да живее още на дървета. Животът е задача, за която се изисква дисциплина и воля“, каза проф. Христов и предупреди, че пред нас се променя социалният „фасон‘ на България. По думите му глобализацията като проект за унификация не се състоя, а доведе до фрагментаризация на блокове от държави. Вървят потресаващи процеси в генетиката, роботиката, биотехнологиите и в областта на изкуствения интелект. Няколко точки на земята живеят в друга динамика и темпове на развитие, а останалите се тласкат към средновековно „неоварварство“ „ Това са разнопорядкови светове – свръхмодерност, постмодерност и средновековие заедно и на едно място. Опасност, която може да доведе до взрив и в Европа“, дефинира риска на утрешния ден проф. Христов. Той прогнозира, че с разбиването на човешкия ДНК – код, социалните неравенства могат да станат междувидови и биологични.

Попитан за бъдещето на България, проф. Христов отговори, че нямаме такова, ако продължаваме да се държим като жертви. „Битката за България е ежедневна и ежеминутна битка за отстояване и за развитие. Тя е битка на всеки един там, където е. От нас зависи!‘, завърши проф. Христов.

По – рано през деня проф. Христов посети индустриалната зона на Шумен, създадена чрез публично-частно партньорство и разположена върху 2400 декара, „Тя осигурява на инвеститорите модерни комуникационни и инфраструктурни условия“, разказа главният инженер на зоната, която до юни месец ще бъде окончателно завършена. В момента работят 7 предприятия, а предстои стартът и на още единайсет. Деловият сектор среща огромни трудности с набирането на кадри. Дефицитът на трудова сила беше изведен като същностен проблем и в работна среща на местни предприемачи с проф. Христов.

Демографският фактор се оказва основен и за Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Вузът е в сложен регион, има своите социални функции и държавата трябва да отчита тези специфики, смята ръководството на университета. Назначаването на ректорите и отпадането на мандатността според тях не са продуктивни управленски решения. . „Висшето образование е институция и няма за цел да обслужва конюнктурата, а да задава хоризонти“, каза от своя страна проф. Христов.

Проф. Иво Христов, Фейсбук