Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: На преговорите в Лозана бе постигнат добър консенсус, който може да доведе до спиране на огъня в Сирия. Така американският държавен секретар Джон Кери коментира 4-часовите разговори в швейцарския град, които – въпреки думите му – отново не доведоха до конкретен резултат. В срещата участваха още външните министри на Русия, Иран, Турция, Египет, Ирак, Йордания, Саудитска Арабия и Катар, както и специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия – Стефан де Мистура. Вчера Кери коментира кризата и с първите дипломати на Великобритания, Франция, Германия и Италия в Лондон. Днес преговорите в Лозана продължават. Какво да очакваме от тях? Питаме арабиста проф. Владимир Чуков.
Владимир Чуков: Знаете ли, нека първо видим факта, че това, което изброихте, са всъщност заседанията в различен формат на дипломатите, хората, които се занимават с външна политика. Става въпрос за заседанието в Лозана, което беше може би най-представително, и това в Лондон. Нека обаче хвърлим поглед, че буквално два дни по-рано имаше много активно и според мен важно заседание на хората, занимаващи се със сигурност. Става въпрос за заседанието, проведено в Белия дом от Барак Обама заедно с американски експерти по сигурност за търсенето на нови мерки или нова стратегия по отношение на Сирия. На следващия ден също имаше много важно заседание, в което са участвали шефовете на разузнаванията на западни държави, без да се споменава точно кои, в една от европейските столици. Това, което ми направи голямо впечатление, е изказаното от някои от там присъстващите топ разузнавачи, че Западът е много силно заинтересован да преустанови това, което става в момента в Алепо. Защо – тъй като следващата голяма битка с Русия, тук вече цитирам един от присъствалите разузнавачи, следващата битка ще бъде за Източна Европа, т.е. битката за Алепо до голяма степен Западът разглежда като протежение на взаимоотношенията между него и Русия в нашия регион. Нещо, което до този момент ясно и категорично не бяхме чували, въобще не беше афиширано. Така че това, което се случва в Близкия Изток в момента, наистина трябва да се разглежда във всички негови възможни проекции. От вчера започна битката за освобождението на Мосул, но голямата трагедия е това, което става в Сирия. Картата на Сирия е много сложна, там реално започнаха да се наслагват отделните части от големия пъзел. Русия и Турция са на път да довършат своите, нека цитирам експертите от Близкия Изток по сигурност, анклави за сигурност. С Алепо Русия – заедно с Иран и правителството в Дамаск – ще направят тъй наречената „зелена“ Сирия в западната част на страната, а Турция вече създаде територия под неин контрол от около 2000 кв. км. Т.е. те започват да напасват интересите си именно там, на сирийска територия, като остава голямата въпросителна по отношение на източната част на Сирия, от която тепърва след освобождаването на Мосул ще трябва да бъде изтласкана „Ислямска държава“ – от териториите, които ИДИЛ владее, най-вече Ракка. Така че това, което виждаме на политическата повърхност много често противоречи на видяното на терен. Не е тук моментът да давам пример как понякога военните имат самостоятелно автономно решение спрямо онова, което казват дипломатите пред камерите и микрофоните. Предполагам, че срещите ще продължат. Ще бъдат именно с формат или различен от този в Лозана. Ще има позитивни изказвания пред камерата, но според мен в Сирия ще продължат да се оформят анклавите, за които говорих, или по-скоро зоните на сигурност. Нека повторя: Сирия очевидно се разделя по река Ефрат, това, което имаме като влияние на запад, ще бъде много силно. Акцентирам върху тези територии, които ще останат под влиянието и контрола на руско-иранско-сирийската коалиция, извън всичко онова, което ще оставим в зоната на влияние на Запада или по-скоро на САЩ. Неслучайно през последните седмици видяхме, че огромната част от мостовете, свързващи двата бряга на Ефрат, бяха разрушени, очевидно реката се очертава като вътрешна граница. Нещо повече – информациите, които идват, че Русия от няколко дни превръща Тартус в своя официална военноморска база, та тази реконструкция означава, че в близко бъдеще тя няма намерение военно да напусне сирийската страна.
Водещ: Тя няма намерение, освен това съвсем наскоро бе подписването на закона за първата руска военновъздушна база в Сирия – тази в Хмеймим, провинция Латакия. Ще се променят ли именно руските позиции значително във войната с това тяхно военно подсилване на място в Сирия?
Владимир Чуков: Източната част на Алепо е част от този анклав – това, което казвате за военноморската база в Тартус, както и военновъздушната база в Хмеймим, е част от новата концепция на Русия за национална сигурност. Нека припомня на вашите слушатели, че преди броени дни Русия поиска от правителствата на Куба, Виетнам и Египет възстановяването на военните бази още от съветско време, като Виетнам и Египет категорично отхвърлиха подобна възможност. Това е част от тази нова концепция, прилагана от Кремъл. Това, което виждаме със Сирия, е нова ситуация, страната реално се разделя на два. Но нека Ви върна към това, което споменах и което ми направи много силно впечатление – че Западът приема Сирия като част от геополитическа област, много тясно свързана с Източна Европа. При това в светлината на много интересните, напреднали, силно затоплени турско-руски отношения. Нека видим точно това, което се отбелязва много често от експертната общност, а именно – че Турция, макар и стратегически партньор на Запада и част от НАТО, много по-често координира действията си с Русия, отколкото със западните партньори. Има и два различни подхода на Турция към двете невралгични точки в северната част на арабските страни – подходът към Мосул и този към Алепо. В сирийския случай имаме очевидна договорка с Русия и поради тази причина много често вече започна да се налага клишето „гарантиране на сигурен коридор“ за напускането на сирийските бунтовници от Алепо. Къде ще отидат те? Ще отидат или в съседната провинция Едлеб, или в зоната за сигурност, която очертава Турция по северната част на Сирия. Нещо повече, на заседанието в Лозана е имало предложение от турска страна всички международни фактори да имат право на мониторинг и да наблюдават движението на стратегическия път Кастило, свързващ Алепо с Турция. Това означава, че в турската визия бунтовниците в Източно Алепо заедно със семействата ще се изтеглят именно към Турция, в зоната за сигурност, която Анкара очертава. Това предвижда движение на огромни маси от хора, които да бъдат заселени в тази буферна зона. Нека кажа още нещо – Алепо очевидно ще бъде подложен на своеобразна демографска промяна. Нещо, което видяхме, че се случи с много дълго обсадените градове като Мадая и Дарая, които бунтовниците, това са най-често радикални сунити, бяха принудени заедно с оръжието си, но забележете и със семействата си, да напуснат. Те напуснаха своите домове и градове и трябваше да се заселят в области, територии и селища, в които доминират хората, изповядващи същата конфесия, също сунити. Ето това означава промяна на демографския облик на Алепо. Всъщност това са части от очевидна стратегия, налагана от коалицията, която се избира от Русия. Между впрочем е интересно, че доминиращи в напрегнатите линии на атаките срещу бунтовниците са шиитски милиции, докарани най-вече от Иран, Афганистан и Ирак, наемници, за които се предполага, на този етап не можем да кажем със сигурност, но се предполага, че вероятно ще останат на място след евентуалното превземане на източната част на Алепо.
Водещ: Професоре, имам още два кратки въпроса към Вас, тъй като времето ни напредва. На фона на картината, която очертахте, има ли сериозно и съществено значение кой ще бъде следващият американски президент?
Владимир Чуков: По отношение на Близкия Изток много от експертите, ако щете от дипломатите, които участват в преговорите, са загатнали, че сегашната формула или по-скоро сегашното американско поведение на изнасяне на позитивни елементи пред камерите, а реално по отношение на Сирия – неутралитет, ще бъде променено. Т.е. много често в анализите, прогнозите и коментарите вече се говори за следващ президент дама, която е възможно да преразгледа настоящия модел, подход от сегашния стопанин на Белия дом. Очаква се, че ако президент стане Хилари Клинтън, не знаем точно кой ще бъде, но ако е тя, вероятно ще има преразглеждане на въпросната позиция. Нека припомня заседанието в Белия дом, на което Барак Обама е казал, че трябва да се отстоява американската страна, и е подчертал политическата алтернатива и план за решаването на проблемите в Сирия, което означава, че американците нямат намерение да се намесват в град Алепо – нещо, което много силно разстройва и обезкуражава сирийската опозиция в Източно Алепо. Така че вероятно ще има промени, ако на власт дойде Хилари Клинтън.
Водещ: И много кратък отговор на последния ми въпрос – кой ще бъде най-големият печеливш, ако Мосул бъде отвоюван от „Ислямска държава“?
Владимир Чуков: Голямата битка за Мосул ще бъде как да бъде управляван – кои да бъдат основните сили. Видяхме, че през изтеклите няколко месеца много трудно се сглоби коалицията, която освобождава втория по големина иракски град. Участващите директно или индиректно в нея са седем фактора. Както при Рамади, Тикрит и Фалуджа официално ще ръководи иракската армия под ръководството на иракското правителство. Оперативното командване е на американците. На този етап е направен план как ще бъде управляван Мосул след освобождението му, но нека видим на терен как реално ще бъде реализирана консенсусната формула, тъй като лично аз изпитвам съмнения към нея. Арабските сунити останаха разделени дали да бъдат независими, дали да бъдат във федерална формула, дали да бъдат в сегашното иракско управление, в самите анти ИДИЛ сили от страна на сунитите няма консенсус, което поставя бъдещите проблеми на масата след освобождаването на Мосул.
Лора ТЪРКОЛЕВА, Информационна Агенция „Фокус„
