Работим много, работим от сутрин до мрак. А получаваме подаяния, които позволяват само да оцелеем на ръба

ДИАГНОЗАТА НА ЕДИН НАРОД

Бях много малка, когато България тържествено празнуваше 1300 годишнината си. Чакахме деветмилионното българче.

Бяхме горди, че сме българи, въпреки че банани имаше само по Коледа. Но магазините бяха пълни с евтини и качествени стоки, достъпни за всеки. Бедни нямаше. Нито веднъж тогава не видях просещи хора или ровещи по боклука. Бяхме горди българи…..

Днес с овче примирение чакаме да се стопим до два милиона, от които не се знае дали изобщо ще има българи. Приемаме с тихо безразличие евакуацията на три милиона българи в чужбина, да работят там, за да оцелеят и да живеят в нормални държави. Изгонени от родината си. Плащаме си здравни осигуровки, за да има нови джипове за началниците в Здравната каса, а когато трябва да се лекуваме, слагаме касички по магазините и близките ни се молят като просяци за пари, за да живеем. Някои не успяват…в просперираща България бедните умират. А те са много..

Работим много, работим от сутрин до мрак. А получаваме подаяния, които позволяват само да оцелеем на ръба. И то не винаги. Системата е такава, че да не позволява нормален живот. Правителството коментира, че просперираме, а не коментира посперитетът на фирмите за бързи кредити, от които вземат заеми работещите при непосилна лихва. Не коментират ръстът на необслужваните кредити и най-вече защо се налага работещи хора да вземат кредити, за да си платят сметките – за ток, за вода, за наеми, за да подготвят детето си за училище.

Това ли е просперитетът. Вестниците са пълни със случаи на самоубийства, много от тях са заради мизерия, бедност и невъзможност за лечение. И забравяме много бързо, защото ни е срам да се замислим в какво превърнахме родината си. В която вместо да чакаме деветмилионния българин, четем за умрели от глад и студ старци, за бащи, които са се запалили от отчаяние от мизерията и не можещи да нахранят децата си, за самоубийства заради отнети от банки и други кредитори домове, изхвърлени на улицата семейства, тормоз от кредиторите. Но иначе….просперираме.

Не мога да позная българите. От горд и разумен народ се превърнахме в стадо. В хора, при които само лоботомията би могла да обясни мисленето и реакциите им. Беззъби, бедни, облечени в дрехи втора употреба, се хилят малоумно и се снимат с палача си. Броят си мизерните заплати и още по-мизерни пенсии, но се радват, че Той щял да даде 24 милиона лева за някакъв суперкомпютър и да се заеме – лично Той, с климатичните промени.

Това не е нормално. Не мога да го приема за нормално. Възхваляваме и гласуваме за тези, които ни убиват. Дори Стокхолмският синдром не може да го обясни. Възхваляваме палачите си. С тихо примирение и апатия приемаме, че България няма бъдеще и сме последните българи. Допускаме да ни бият и ограбват недосегаемите, и вместо да ги пометем, ревем като вдовици по медиите. Радваме се, че безработицата намалявала, а не виждаме, че не останаха работоспособни хора в България. Възмущаваме се от корупцията, кражбите и алчната наглост на шайката, а след това тичаме като селски идиоти да ги приветстваме и да им махаме с ръка, докато те се правят на наши господари.

Това е краят! Краят на един горд, велик народ. Оцеляхме по турско, оцеляхме по византийско робство, оцеляхме 1300 години, а сега се унищожаваме сами заради малоумието си и психическите си отклонения. Защото това, което се случва, НЕ Е НОРМАЛНО. Не е нормално да гледаме една крадла по телевизията как ни поучава и освен мърморене, да не предприемаме нищо друго.

Не е нормално хора с психически отклонения, наследници на убийци на деца, вместо да ги лекуваме, да ги пращаме за евродепутати, не е нормално най-корумпираните да са тези, които уж трябва да се борят с престъпността. Не е нормално да ни управлява психично болен престъпник, а ние да му се радваме, все едно яйце ни бели и да го възхваляваме, докато ни убива.

Какво ни става, българи? Защо се предаваме? Защо допускаме да сме последните българи?

ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ ПРАВИМ НИЩО???

Адв. Елена Гунчева, Фейсбук