Радев: Ако искаме децата да растат в страна на знанието, трябва да сме непримирими към невежеството!

Ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството.

Това послание отправи в словото си по случай 24 май президентът Румен Радев, съобщава Епицентър.бг.

Държавният глава поведе традиционното шествие в столицата.

Събрали сме се да почетем празника на буквите и знанието, на просветата и културата, каза в началото на изказването си президентът Румен Радев.

„Повече от век на тази дата споменаваме светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, първите ни книжовници, които почитаме като светци. Цитираме Паисий, Вазов, Михайловски. Ще го направим и днес. Но ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството, а това започва още с правописа. Той е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има свой смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни“, заяви Радев. По думите му следващата стъпка е речникът.

„Когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото, но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото. Третата стъпка е знанието. Всеки го трупа според своите способности и усърдие. Но и най-ученият не трябва да забравя смирението, защото всеки знае нещо, което другите не знаят“, допълни президентът. Според него най-важната стъпка е свободата на духа. „Нея никой не получава даром и завинаги. Тя се отвоюва ден след ден със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска“, каза още Румен Радев.

По пътя на духа и знанието имаме една щастлива орис – нашият език, каза още Румен Радев. „Тази реч „омайна и сладка“, която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която трябва да съхраняваме, защото днес все по-често пишем нехайно. Говорим с шепот думи, а значението все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината?“, попита Радев. По думите му днес празнуваме знанието и просветата.

„Невежеството няма празник, но то заема всеки сантиметър, опразнен от културата. В тази вечна битка на светлината с тъмата пожелавам на всички вас, скъпи ученици, скъпи българи, да бъдете както се пее в химна на Михайловски – „сеятели на правдата“. Грамотни, свободни и достойни. Поклон пред святото дело на българския учител. Успех по пътя към знанието на вас, скъпи ученици. Честит празник“, каза още Румен Радев.

Ето и цялото слово на президента Румен Радев:

Днес почитаме празника на буквите и знанието, на просветата и културата. 
Повече от век на тази дата споменаваме Светите братя Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, първите ни книжовници, които почитаме като светци. Цитираме Паисий, Вазов, Михайловски.

Ще го направим и днес. Но ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата трябва да сме непримирими към невежеството, а това започва още с правописа. Той е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има своя смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни.

Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото. Но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото.

Третата стъпка е знанието. Всеки го трупа според своите способности и усърдие, но и най-ученият не трябва да забравя смирението. Защото всеки знае нещо, което другите не знаят.

И най-важната стъпка е свободата на духа. Нея никой не получава даром и завинаги. Тя се отвоюва ден след ден със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска.

По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива орис: нашият език. Тази реч „омайна и сладка“, на която мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която трябва да съхраняваме. Днес все по-често пишем нехайно, говорим с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината?

Днес празнуваме знанието и просветата. Невежеството няма празник. Но то заема всеки сантиметър, опразнен от културата.
В тази вечна битка на светлината с тъмата, пожелавам на всички вас, скъпи ученици, скъпи българи, да бъдете, както се пее в химна на Михайловски, „сеятели на правдата“. Грамотни, свободни и достойни.

Поклон пред святото дело на българския учител!

Успех по пътя към знанието на вас, скъпи ученици!

Честит празник!