Разпад! Учениците у нас са намалели с една пета за 15 години

Броят на учениците през 2016 г. в България е намалял със 17 процента в сравнение с 2002 г. и с 11 процента спрямо 2006 г. заради ниската раждаемост и емиграцията, се посочва в Мониторинга на образованието и обучението в България.

Докладът беше представен днес от Стефан Херманс – директор на Дирекцията „Политическа стратегия и анализ“ към Генералната дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на ЕК, в присъствието на заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева.

В доклада се посочва още, че броят на учащите във висшето ни образование се е увеличавал до 2009 г., но оттогава е започнал да намалява. През последните пет години /2012-2016 г./ общият брой на учащите у нас намалява на всички нива, с изключение на началния етап на основното образование.

Мониторингът констатира, че в България преподавателският състав е сред най-бързо застаряващите в ЕС. През 2015 г. почти 50 процента от учителите ни са били на възраст над 50 години, а 28 процента са били на 55 и повече години, което означава, че ще се пенсионират скоро. За повишаване на привлекателността на учителската професия секторът „Държавно управление“ е обявил планове за двойно увеличение на заплатите на учителите до края на мандата си /2012 г./ През септември 2017 г. учителските заплати бяха увеличени с 15 процента, се посочва в доклада.

Увеличават се българите с висше образование, но профилите на завършилите показват дисбаланс по сектори.

Със сегашните 33,8 процента България е на път да постигне своята национална цел от 36 на сто за завършилите висше образование /на възраст между 30 и 34 години/ по стратегията „Европа 2020“. Това е под средното за ЕС /39,1 процента/, разликата намалява, но все още е налице голяма неравнопоставеност между половете – 41 процента от жените спрямо само 27,2 процента от мъжете между 30 и 34 години имат завършено висше образование. Делът на завършилите висше образование показва дисбаланси по сектори: през 2015 г. 50 процента от висшистите са учили социални науки, стопанско управление и право /средно за ЕС 33 на сто/, а само 7 на сто – науки, свързани със здравето /в ЕС е 13 на сто/, констатира мониторингът.

За пет академични години /2012-2016 г./ броят на студентите в България е намалял с 12 процента и е достигнал 250 000, се отбелязва в доклада и се допълва, че този факт отразява както демографски фактори, така и все по-честото предпочитание на българите да учат в чужбина.

През 2014 г. броят на българите, учещи в чужбина, е бил около 8 процента от всички студенти, а делът на чуждестранните студенти е бил 2,5 процента.

Източник: Гласове