Известният американски автор и икономист Дъг Кейси преди няколко години прогнозира неминуемия колапс на Европейския съюз. В скорошно интервю той потвърди прогнозата си и заяви, че ситуацията се усложнява и само от факта, че в целия ЕС постепенно се разрастват сепаратистките настроения, които бюрократите в Брюксел игнорират.
Европейският съюз еволюира, като започна с договора за зона за свободна търговия за няколко държави, превръщайки се в гигантски лошо организиран бюрократичен апарат. Идеята за свободна търговия, всъщност, е добра идея. Въпреки това легализирането на свободната търговия не си струва. Противоречието е в самата концепция. Споразумение за свободна търговия между правителствата на различни страни не е необходимо за свободната търговия като такава. Ако някоя страна е заинтересована от просперитета и свободата си, просто трябва да премахне всички вносни и износни мита, както и всички квоти за внос и износ. В противен случай, самата страна сама стреля доброволно по собствена икономика. Бизнесът трябва да търгува с тези, с които му е изгодно.
Вместо това еврократите създават всеки договор с размерите на телефонен указател, в опит да държат всичко под контрол. Това е проблемът на ЕС. Те казват, че се борят за свободна търговия, но в действителност става въпрос за свобода само за конкретни лица, които управляват всичко. Брюксел се превърна в още един бюрократичен център, да не говорим за националните и регионални предизвикателства, с които средностатистическият европеец трябва постоянно да се справя.
Европейският съюз в Брюксел е почти изцяло съставен от чиновници, които живеят в пълна финансова обезпеченост. ЕС изначално беше замък от пясък. Идеята още от самото начало бе обречена на провал, защото шведите приличат толкова на сицилианците, колкото поляците на ирландците. Твърде са много езиковите, религиозни и културни различия и още по-големи разликите в стандарта на живот. Изкуствено създадена политическа конструкция по дефиниция не може да съществува дълго, както, между впрочем, и всичко изкуствено. ЕС е много добър за елита от Брюксел, но не и за обикновения гражданин.
В същото време и в европейските страни действат вътрешни центробежни сили. В Испания баските и каталунците искат да се откъснат, шотландците стремят да излязат от Обединеното кралство. Не трябва да забравяте, че преди Гарибалди в Италия имаше десетки малки княжества, които се говореше на собствени диалекти. Същото важи и за Германия, преди да дойде Бисмарк през 1871 г.
В Италия 89% от венецианците още преди няколко години гласуваха за излизане от страната. В италианския Южен Тирол – район, в който 70% от населението говори немски, се наблюдава силно движение за независимост. Подобни движения има в Корсика и в редица други провинции във Франция. Дори и в Белгия – центърът на Европейския съюз, има вероятност рано или късно Фландрия да се отдели.
С една дума, много страни в Европа, които са на ръба на колапса, поддържат изкуствено целостта си.
Brexit само влоши ситуацията и постави началото на края. Всичко, от което се страхувахме, е практически неизбежно. От всички страни в ЕС, Великобритания винаги е била, може би, най-мултикултурната държава. Тя влезе неохотно и със закъснение, и никога не е възприемала сериозно възможността за смяна на лирата с еврото.
Ще видите, че след Великобританя и други страни ще излязат от ЕС. Следващата може да Италия. Всички италиански банки в момента са на ръба на пълен банкрут. Ще може ли останалата част от ЕС да налива стотици милиарди долари, за да направи живота по-лесен за средния инвеститор в Италия? Не мисля. Налице са всички причини Италия да се отърве от еврото и да излезе от Европейския съюз.
Ако погледнем философски на нещата, по-добре е да има седем милиарда малки отделни правителства, отколкото световно правителство, удобен глобален „елит“. От гледна точка на свободата и просперитета е много по-добре./Между-редовете.сом
