Самолетоносачът на САЩ „Хари Труман“ тръгва към бреговете на Крим

Шведската агенция за отбранителни изследвания FOI:

Русия няма да може да блокира членове 14 и 18 от Конвенцията от Монтрьо за преразглеждане на водоизместването на бойните кораби, които не са собственост на черноморските държави.

Порталът 19fortyfive, близък до Пентагона, публикува интересна статия на Ставрос Атламазоглу, военен експерт на изданието. Статията, е озаглавена „На Русия това няма да се хареса: ВМС на САЩ имат самолетоносач близо до Украйна“. Той пише: „Ударната група на самолетоносача Harry Truman в момента е в Средиземно море и може да се окаже до границитв на Украйна в рамките на кратък период от време“. Освен главния кораб, в тази група са включени ракетния крайцер San Jacinto, разрушителите USS Bainbridge, USS Cole, USS Gravely, USS Jason Dunham, както и норвежката фрегата Fridtjof.

Въпреки, че Байдън каза, че Вашингтон няма да предостави пряка военна подкрепа на Киев, десантната група Essex, която сега се намира в Арабско море и в Персийския залив, също е в пълна бойна готовност. Тя се базира на едноименния хеликоптероносач от клас „Оса“, както и на десантните док-кораби Portland и Pearl Harbor. Те могат да приютят приблизително 3000 елитни морски пехотинци на САЩ.

Що се отнася до авиацията, общо 9 ескадрили и въздушни отряди на ВВС на САЩ и ВМС на САЩ са готови да се втурнат да „защитават Украйна“ още сега, което уж ще премахне предимствата на бреговата авиация на руските въздушно-космически сили. Накратко, всичко порасна.

„Нашите моряци винаги са готови да предоставят своите гъвкави способности за изпълнението на мисии, вариращи от подкрепа на операциите за морската сигурност и предоставяне на възможности за реагиране при кризи, до усилване на сътрудничеството в областта на сигурността в театъра на военните действия и осигуряване на разширено военноморско присъствие във военноморските райони за операциите на флота“, каза капитан Гавин Дъф, командир на самолетоносача Harry Truman.

Да, според автора на 19fortyfive, продължаващото присъствие на ударната група на самолетоносача Harry Truman в региона (близо до Украйна) е по-скоро демонстрация на подкрепата към съюзниците от НАТО и Украйна, отколкото заплаха за използването на сила срещу Русия. Но не всичко е толкова просто, колкото ни изглежда.

На пръв поглед смисълът на публикацията на Атламазоглу изглежда несериозен, още повече, че експертът всъщност признава, че руснаците няма да се уплашат от ударната група, закотвена в Йонийско море между Гърция и Италия. Сякаш дяволът не е в детайлите.

Но съвсем друго нещо е да изпратите самолетоносач на САЩ директно в Черно море. Само тогава Москва ще се разтревожи. Разбира се, някой ще каже, защо Русия да се напряга, след като я има Конвенцията от Монтрьо (наричана по-нататък „Монтрьо“), подписана през юли 1936 г.? Това споразумение, както знаете, ограничава преминаването през Дарданелите и Босфора на военни кораби на нечерноморските страни с водоизместимост 15 000 тона, а само Harry Truman е с водоизместване 100 000 тона.

Между другото, Анкара многократно е заявявала, че ще се придържа към буквата на „Монтрьо“, дори и да става дума за член на НАТО. Значи темата е затворена? Оказва се, че не е. Янките оказват натиск върху турците, и настояват за пренаписването на този договор, който регламентира режима на преминаване през Дарданелите и Босфора.

Анализаторът Арон Лунд от Шведската агенция за отбранителни изследвания (FOI) припомня, че на 5 април 2021 г. турските власти задържаха десет свои адмирали в пенсия, които предупредиха Турция да не се изтегля от „Монтрьо“. Зад закритите врати нещо им беше обяснено по популярен начин, след което никой от борците за истината вече не се изказа по този въпрос.

За Анкара „Монтрьо“ означава повече, отколкото за другите която са я подписали. През 2014-2019 г. са извършени средно по 42 258 морски транзита годишно през Дарданелите и Босфора, и по-голямата част от тях бяха търговски кораби. Ако всички те плащаха както се плаща за преминаването през Суецкия канал, то сега в Турция нямаше да я има икономическата криза.

По-специално, както е отбелязано в доклад на Chatham House от 2017 г., проливите са един от най-важните глобални коридори за износа на стоки. През тях се осъществява 12% от световната търговия със зърно, включително и една пета от световната пшеница.

Сега идва най-неприятното. Янките многократно са подчертавали, че САЩ не са подписвали Монтрьо и спазват този договор по инерция и до голяма степен заради уважението към бившата мощ на СССР, който обаче се разпадна преди 30 години.

„Вашингтон и неговите съюзници от НАТО благосклонно се отнасяха към рамковото споразумение от Монтрьо по време на Студената война, тъй като то не позволяваше на Москва бързо да премести корабите на съветския Черноморски флот в Средиземно море. Но след края на Студената война, Румъния и България очевидно, не без помощта на САЩ, се застъпиха за преразглеждането на договора в интерес на осигуряване на по-гъвкавото влизане на НАТО в Черно море“, казва Арон Лунд.

Експертът от FOI припомня, че е имало моменти, когато Анкара е била готова да се откаже от „Монтрьо“, но Сталин я заплашил с война, която в продължение на много десетилетия вразумява турците. Като цяло, заради страха от нов конфликт с Русия (тогава СССР), Турция се присъединява към НАТО.

Днес, балансът на силите в Черно море е на страната на Руската федерация, но всичко би се променило, ако САЩ могат да изпращат тук своите самолетоносачи и стратегическите си подводници. Дали е това е така е друг въпрос! Във всеки случай янките се придържат към тази гледна точка, въпреки нашите крайбрежни противокорабни комплекси.

Русия и Турция си разменяха ноти за проливите през 2015 г. и началото на 2016 г., но моментът, когато напрежението между тях ескалира, беше след руската намеса в Сирия, отбелязва Арон Лунд. Още тогава турците припомниха по своите си канали за нюансите на „Монтрьо“, за които руснаците трябва със сигурност да си спомнят.

Оказва се, че член 28 позволява на всяка от договарящите се страни по тази Конвенция да отправи искане за неговата отмяна. Ако това се случи, страните ще се съберат, за да договорят ново споразумение, но във всеки случай, 2 години след като се направи първоначалната декларация, договорът ще прекрати своето действие, въпреки че „принципът за свободата на транзита и корабоплаването“, предвиден в член 1, ще остане в сила за „неограничено“ време.

Освен това член 29 установява механизъм за периодични поправки в съответствие с пълзящия петгодишен график, започващ с влизането в сила на Конвенцията през 1936 г. Настоящият петгодишен период изтича на 9 ноември 2026 г., а предложението за поправки трябва да бъде представено най-късно през август 2026 г. По това време Ердоган обещава да завърши изграждането на дубльора на Босфора – Истанбулския канал.

Сега за това дали американски самолетоносач може да се доближи до бреговете на Крим? Оказва се, че може, ако се направят поправките в членове 14 и 18, които касаят водоизместването на бойните кораби, преминаващи през Дарданелите и Босфора. За тази ревизия, напомня FOI, ще е необходимо съгласието на три четвърти от подписалите „Монтрьо“, включително и три четвърти от крайбрежните държави на Черно море, една от които трябва да бъде Турция.

Москва определено ще се окаже в страхотна изолация, докато Анкара, която има правото на вето, може да наложи непреки високи и дори забранителни транзитни тарифи и лесно да заобиколи забраната за таксуването за преминаването през проливите. Например екологичен данък, застраховка срещу злополука или задължителен ескорт от турските сили за сигурност. Всичко това все още го има там, но все още е много евтино.

Изобщо Турция не може самостоятелно да изменя Конвенцията, но има правото да блокира всяко предложение, представено от другите членове на Монтрьо. В момента обаче преподписването на конвенцията крие повече рискове за Анкара, отколкото преференции. Но Ердоган, като се има предвид, че икономиката му лети към бездната, може лесно да се съгласи с преразглеждането на членове 14 и 18 в замяна на спешна икономическа помощ.

И в качеството си на извинение той ще каже: „Извинявай, Путин! Но тези пари много ми трябват!“

И още нещо: през декември 2019 г. Ердоган, припомня FOI, направи опасно за Русия изявление за политическия аспект на строящия се канал Истанбул. Той каза: „Аз не използвам политическия аспект на „Монтрьо“ сега, но когато му дойде времето, ще използваме и това“.

Затова е възможно след няколко години наистина да прочетем в чуждестранните медии, че „Самолетоносач на САЩ ще се насочи към бреговете на Крим и че Турция е дала зелена светлина за транзита му през Босфора или през Истанбулския канал“.

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

Източник: „Труд“