САЩ: Ако Русия спечели тази война, това би било лошо за Украйна и за трансатлантическата общност

Как в Съединените щати си обясняват отказа от среща за контрола върху стратегическите ядрени оръжия и повторението на отхвърлени още преди година ултимативни искания в сферата на сигурността?

Темата коментира пред БНР Стивън Пайфър – бивш заместник помощник държавен секретар за Русия и Украйна, преди това посланик в Киев и специален съветник на президента Бил Клинтън, сега – анализатор в „Brookings institution“ и в Центъра за международна сигурност и сътрудничество в университета Станфорд:

„Изненадан и разочарован бях от решението на руснаците да отменят срещата на Двустранната консултативна комисия, която всъщност предлага Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия. Мислех си все пак, че макар и отношенията да са обтегнати, и двете страни осъзнават колко е важно Новият СТАРТ да остане жив и да има поне някакъв контрол върху надпреварата в ядреното въоръжаване.

Руснаците изглеждаха подготвени за срещата, но я отмениха в последния момент. И изглежда, че свързват това свое решение с различията в позициите по отношение на Украйна. А това е проблем.“

– Когато руснаците отмениха, или, както твърдят, само отложиха срещата в Кайро, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков даде следното обяснение: „Изпращаме сигнали на американците, че линията им на ескалация и на все по-дълбока намеса в конфликта в Украйна е на път да доведе до тежки последици. Рисковете се увеличават!“ Колко дълго Русия ще може да поддържа тази нейна линия?

„От начина, по който заместник-министър Рябков се изказа по въпроса, излиза, че Русия едва ли не прави услуга на Съединените щати с обсъждането на Новия СТАРТ. А всъщност договорът е полезен и за двете страни. И има риск да бъдат затвърдени набиращите сила в Съединените щати нагласи, че на Русия не може да се има доверие и съответно съмнения, че си струва да се преговаря за този договор.

Затова руснаците би трябвало да се отнесат с повече внимание. Защото администрацията на Байдън може и да иска да запази договора, но Русия всъщност в момента го нарушава – в него пише, че Двустранната консултативна комисия заседава два пъти в годината. А никъде не се споменава, че тъй като руснаците се сърдят на Америка, че подкрепя Украйна, може заседанието да не се проведе.“

Съединените щати са категорични, че разговорът на директора на ЦРУ Бърнс и шефа на руската разведка Наришкин не са били за Украйна. Наришкин обаче твърди тъкмо обратното. Възможно ли е наистина да не стане дума за войната в каквито и да било разговори с руснаците?

„Не смятам, че имаме пълен поглед върху съдържанието на тези разговори. Очаквах, че ще бъде повдигнат въпросът за Украйна, но във Вашингтон още от декември миналата година се следва твърдо принципната позиция, че без участието на Украйна не може да има преговори за Украйна.

А що се отнася за Наришкин и за изявлението му в последствие – руснаците очевидно искат да провокират съмнения у украинците дали Западът не се опитва да сключи зад гърбовете им някаква сделка с Москва. Не виждам никакви признаци Вашингтон да има каквито и да било намерения да постъпва така.“

Първият дипломат на Русия Сергей Лавров се възмути, че било наивно от страна на Съединените щати да искат да обсъждат стратегическата сигурност докато се опитват всячески да унищожат Русия. При това положение очаквате ли още срещи между Бърнс и Наришкин?

„Преди всичко – предпоставката за това заключение на господин Лавров е напълно погрешна. Съединените щати и въобще Западът не се опитват да унищожат Русия, а да направят така, че руските военни да се махнат от Украйна. Целите ни в никакъв случай не отиват по-далеч. Лавров просто основава твърденията си на погрешно разбиране.

Но бих добавил, че да – в интерес на Съединените щати е да има ограничения за стратегическите ядрени оръжия на Русия и съответния контрол върху тях. Но по същия начин от голям интерес на Русия е да има ограничения за американските стратегически нападателни оръжия, както и от механизъм за потвърждаване на спазването им. Ползите са и за двете страни, но ако руснаците изиграят зле картите си, може да се стигне до крах на единствения останал договор за контрол над ядреното въоръжаване, а това не е в интерес на никого.“

Държавният секретар Антъни Блинкън изрази в Букурещ увереност в здравината на единството в редиците на НАТО и че алиансът ще продължи да оказва военна и финансова помощ на Украйна. Достатъчно силно ли е това единство, за да не се наложи на Украйна да влиза в преговори с Путин не по свое желание?

„Това е големият въпрос. От една страна зависи колко време ще отнеме икономическите санкции и болезненият им ефект върху руската икономика, както и трупащите се загуби на жива сила на фронта, да подкопаят волята на Русия да продължи да се бие.

От гледна точка на Украйна питането е – колко дълго ще издържи икономиката й и колко може да продължи потокът от оръжия и боеприпаси, за да могат да поддържат достатъчни бойни способности украинците. Зависи много от Съединените щати и от Запада като цяло. А те казват: „Можем да поддържаме Украйна!“ Към този момент ми се струва, че Западът е доста единен в това начинание. Повече, отколкото се очакваше преди няколко месеца. Това е отчасти и защото Европа изглежда ще се справи с енергийните удари от Русия по-добре от очакванията.

Освен това смятам, че и от двете страни на Атлантика е ясно, че ако Русия спечели тази война, освен за Украйна, това би било лошо и за цялата трансатлантическата общност. Вероятно ще дойде време, когато хората ще започнат да се съмняват дали Западът трябва да продължи да помага на Украйна. Но засега това очевидно не е така. И вярвам, че Кремъл е изключително изненадан.“

От Вашингтон обаче тези дни се чу и малко по-различно послание. Председателят на съвета на началник-щабовете генерал Марк Мили предположи, че може би идва вече време за преговори с руснаците. Той обясни това свое предположение, че ситуацията на фронтовата линия в Украйна започва да наподобява Първата световна война, когато воюващите страни за няколко месеца са стигнали до патова ситуация, но са продължили да се обстрелват още 3 години и са загинали милиони хора. Не е ли силен този аргумент? И дали украинците са способни един ден да постигнат това, което дефинират като победа – да прогонят руските окупатори от територията на страната си, включително от Крим?

„До известна степен хората май тълкуват това изказване на генерал Мили като разминаване с политическата позиция на правителството. Но не мисля, че е така. Защото, според мен, Мили не искаше да каже, че Западът трябва вече да окаже натиск на Украйна да започне да преговаря с Русия. От това, което чувам във Вашингтон, позицията е, че украинците трябва сами да вземат решението за преговори. И това е правилната позиция.

А на въпроса способни ли са украинските въоръжени сили да изтласкат руснаците от Украйна, или поне до позициите им от 23 февруари – мисля, че е възможно, но не знам колко е вероятно. Защото това би означавало украинците да успеят да доведат докрай една наистина тежка контраофанзива.

Съществува възможност в края на краищата да се стигне до патова ситуация, в която никоя от страните да не е в състояние да осъществи мащабен пробив. Това би предполагало да се стигне до преговори. Но нека пак да кажа – решението зависи само от украинците. А ролята на Америка и на Запада е или да им помогнем да изтласкат руснаците, или преговорите да са за приемливи за Киев условия.“

Британският историк и професор по военни науки Лорънс Фридман излезе миналата седмица с тезата, че Русия фактически вече е загубила тази война. И че остава само Путин и обкръжението му да си дадат сметка за това. Вие мислите ли, че въобще е възможно?

„Нека кажа първо, че съм напълно съгласен с професор Фридман. Тази война е трагична за Украйна, но и катастрофална за Русия. Мисля, че вече е ясно, че както и да свърши войната, на картата на Европа ще съществува суверенна и независима Украйна, и то доста по-голяма от остатъчната държава, която се е привиждала на Кремъл преди нахлуването на 24 февруари.

Както и да свърши тази война, Русия ще е значително отслабена. Преди всичко във военно отношение – заради загубите им на жива сила и бойна техника. Военната им репутация е значително разклатена. Икономическите им загуби са огромни. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира свиване на руската икономика с 3,9 на сто тази година и с още 5,6 на сто през следващата. Геополитически Русия също губи – НАТО ще има вече 32 страни членки в началото на 2023-а – и то като последствие от нападението срещу Украйна.

Така че, какъвто е да е изходът от войната, загубите за Русия ще са значително по-големи от това, което се надява да спечели. Колко време ще отнеме на Путин да го разбере? Не знам. Проблемът на Путин е, че поражението в тази война няма да е екзистенциално важно за Русия – украинската армия няма да тръгне към Москва – а за него самия, за политическото му дълголетие в Кремъл.

Предполагам, че дори да започне да осъзнава това, Путин може и да се опита да се задържи в отчаяна надежда, че все някак Русия би могла да се измъкне от тази наистина катастрофална ситуация, в която се оказа. Въпросът, който си задавам всъщност, е кога руското общество, елитът му, хората в кръга около Путин ще стигнат до извода, че това е бедствие, от което Русия трябва да се спаси. Когато това се случи, може би ще се появи истински шанс за преговори за край на тази война.“