Ще си отиде ли България?!

Надали, някога щях да си задам този въпрос преди 20 години, когато излязохме на Барикадите, за да защитим младостта си, мечтите си и желанието да имаме възможности тук в България.

Знам, че днес много от вас, си задават този въпрос, понеже вече не виждат надеждата и смисъла да живеят тук. Някои го видяха преди 20 години, други преди 10 години, но днес накъдето и да се обърнеш, чуваш:

-“ емигрирам, брат тука няма смисъл да се мъча вече, няма кинти, няма развитие“.

И ако не го чувах толкова често вече, надали щях да си го задам този въпрос, но в интерес на истината вече всеки втори си го мисли, защото другият е все още закачен на хранилката на държавата. Но скоро когато няма малки робчета да пълнят държавната хазна и този другия ще иска да емигрира, за да има поне храна.

Може и да не знаете как са изчезнали цели държави, но става точно по този начин, когато младите не виждат бъдеще и се изнасят, а старите умират безпомощни.

И докато си мислех всичко това днес, за порива ми да си взема семейството и да се махна от цялата кочина на смешковците с власт и влияние и да търся да се установя в някоя правова и развита държава, за да им дам бъдеще поне на тях децата си, ме осени идеята, че всичко може да се промени много бързо, стига всеки да си говори на глас. Да точно така на глас, на себе си, сещате ли си как им викат на тези хора? Да точно така луди, но нали има една мисъл:

– “ Те лудите ще променят света!“

И вървейки си по кварталната улица срещнах няколко луди, говореха си сами.

Единият псуваше Бойко, другият Валери, третият някакви данъчни… и така всеки ден срещам хора, които вече наистина си говорят сами, а за бабите и дядовците ни, за майките и бащите ни, не ми се мисли откога си говорят на себе си, за лошите политици, за лекари, за жалки пенсии..

И си викам всички вече сме луди, значи ще е по – лесно от преди. Просто всеки трябва да претръпне и да му стане, едно такова леко на душата и да започне да прави каквото му диктува сърцето, а не каквото му казвали някакви политици.

И предполагам, че на всички скоро ще ни стане едно такова еуфорично в душите както едно време на барикадите, защото и тогава си спомням имаше много хора, които си говореха сами понеже фалираха едни банки и изчезнаха едни пари, а на хората им стана едно такова еуфорично и грабнаха метлите.

А дали ще си отиде България, няма как да знам в този момент, но вече ми е станало еуфорично и честно ви казвам много ми се мете.

Искам да мета всяква боклук маса седнала на една отрупана с благинки маса, която се самозабрави и срина психически народа на България и ги направи да си говорят сами…

Мете ми се, и ми е еуфорично…

Атанас Калев