Швейцарската телевизия SRF: С пари от ЕС села в България без ток и канализация, но със стадион

Чужденци заснеха абсурди в България.

Три български села са се сдобили с нови стадиони, макар жителите им да нямат нито канализация, нито най-елементарни условия за живот.

Голяма част от европейските пари потъват в безсмислени проекти, а и в нечии джобове.

Репортажът на Швейцарската телевизия SRF разказва за новите спортни съоръжения в Динката, Калугерово и Лесичово – обезлюдена община с едва 5 600 жители. Хората там нямат и най-необходимото, но пък разполагат със спортни съоръжения за много милиони евро, които вече се разпадат, предава Дойче Веле.

Запуснато футболно игрище, напукан бетон, врати няма – така изглежда днес построеният преди три години стадион край село Динката, обсипан с пластмасови боклуци и захвърлени маратонки. Игрището не се използва. Петър, който живее в Динката, също предпочита да играе футбол другаде. Младият мъж се е завърнал в родината си от чужбина заради пандемията. Знае малко немски и се пита: „Какъв е смисълът от това разбито игрище? Улиците не са ремонтирани от 50 години. Къде са парите? Това е безобразие.“

Няма нито ток, нито канализация

В Динката улиците са кални, не са асфалтирани. Къщите са по-скоро бараки, много от тях са без ток и течаща вода. В селото живеят няколкостотин души, които нямат канализация, но пък разполагат с тази карикатура на футболно игрище на стойност над 300 000 евро – пари на ЕС.

В съседното село Калугерово много от къщите също нямат течаща вода. Но и там от четири години насам има стадион – в отлично състояние. Трибуните са покрити, съблекалните имат душове, тревата е перфектно окосена. Както разказва управителката на стадиона – благодарение на него местният отбор вече заема по-предна позиция, основан е и детски футболен отбор. Жените от селото пък играят там волейбол.

Третото село, за което се разказва в репортажа на Швейцарската телевизия, е Лесичово – и то е без канализация и с лоши улици, но с нов стадион. Заместник-кметицата на трите села Веселина Милкова обяснява, че той се използва рядко. Защо тогава са построени тези спортни съоръжения? И то в села, в които липсва най-необходимото, а общият брой на жителите им е 5 600 души? „Харизан кон“, казва Милкова. ЕС е предоставил на общината пари именно за спортни съоръжения – над три милиона евро. „Докато за канализация нямаше как да кандидатстваме в Брюксел – не изпълняваме европейските критерии за това, твърде малка община сме“, обяснява заместник-кметицата.

Близо сто нови стадиона

Естествено, ЕС дава пари не само за строителството на стадиони в запуснатите български села. Веселина Милкова разказва, че много от обществените сгради в нейната община са били обновени със средства от Брюксел.

Опуснатите за стадионите пари са по проекта на ЕС „Развитие на селските райони“. Целта е да се намалят големите разлики между града и селото и именно заради това ЕС отпуска и средства за спортни съоръжения. Предполага се, че покрай един стадион в селото ще започнат да идват повече посетители, които ще имат нужда от места за нощувка, т.е. Къщи за гости или хотели. Селото ще се съживи и в един момент може да започне да привлича и фирми.

В някои части на Европа тази идея може и да функционира, но в българските запуснати села звучи абсурдно. Село Лесичово например е напуснато от стотици хора, независимо от новите стадиони. Това, че отпуснатите средства биха могли да бъдат вложени по-смислено е едно.

Някой е прибрал парите в собствения си джоб

Другото е корупцията: стадионите са нова възможност за българските политици да градят калпаво, прибирайки част от парите. Най-яркият пример за това е стадионът в Костенец, модернизиран през 2016 година, който днес вече се нуждае от основно саниране. Покривът на трибуната е застрашен от рухване, а пистата е четириъгълна, вместо овална, което я прави неподходяща за лекоатлетически състезания.

По този повод „Тагесшау“ пише, че за стадиона в Костенец през 2014 година вече са били отпуснати над два милиона евро за основно саниране, след което спортното съоръжение обаче изглежда по-зле, отколкото преди това. Обяснението е очевидно, отбелязва SRF – някой е строил крайно евтино и е прибрал останалите пари, отпуснати от ЕС. Подозренията само се засилват от факта, че строителната фирма не може да бъде открита. А и разследванията на българската прокуратура в подобни случаи рядко водят до присъди.

На отправения към ЕС въпрос защо се строят безсмислени стадиони, се получава само общ отговор: основен стремеж на Брюксел е всяко евро от парите на европейските данъкоплатци да бъде вложено смислено. По отношение на отделните проекти не се казва нищо, защото държавите-членки взимат решенията за разпределението на парите от Брюксел, респективно – за съответните строежи. Междувременно трите села от община Лесичово с трите си стадиона кандидатстват в Брюксел за пари за водопровод. С канализацията ще трябва да изчакат.

Източник: Petel.bg