Смъртността у нас е като при война

Реалните демографски проблеми на България не са в раждаемостта, а във фрапантната смъртност и застаряването. На първо място сме в ЕС по смъртност – 15,5 промила на 1000 души, а в някои общини надхвърля 30 промила.

Такава смъртност има само в региони с военни конфликти и пандемии в Азия и Африка, съобщи демографът от СУ „Св. Климент Охридски“ Георги Бърдаров по време на дискусия на млади експерти за бъдещето на България, организирана от Института за социална интеграция и фондация „Фридрих Еберт“.

Десет млади експерти в областта на политологията, социологията, демографията, правото и икономиката представиха книгата си „България 2019 – Нови хоризонти: Съмнения, надежди и перспективи“. Инициативата е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова.

Ниската раждаемост и намаляването на населението са клишета, едното не е вярно, а другото не е проблем само на България, заяви Бърдаров. По коефициент на раждаемост 9 промила и фертилност при жените 1,7, страната ни заема средно място в ЕС. Ние сме част процесите в развития свят, обусловени от промените в индустриалната епоха с нови демографски модели на поведение в резултат на високото ниво на образование, променения социален статус на жената, от развитите технологиите и все по-отговорните родители, подчерта ученият. България може да излезе от демографската криза, като направи решителна крачка за увеличаване на младото население, убеден е Бърдаров. За това ще е нужно адекватно образование, отговарящо на променящите се технологии и реалните нужди на пазара, защото към 2050 г. 50-60% от днешните професии няма да са актуални на пазара на труда. Другата стъпка за подобряване на демографията е повишаване на доходите. Демографът даде за пример Финландия, Естония и Ейре, които са били в много по-тежка демографска криза, но с правилни действия са се справили.

В България има експлоатация, работодателите не искат автоматизация, защото трудът ни е много евтин и работникът е роб, категорична е икономистката Ваня Григорова.

Освен недофинансирането на училищното образование социологът Стефан Георгиев открои като проблем и остарялото схващане на българите, че ученето свършва с училището и университета. Обществото трябва да осъзнае, че това е доживотен процес, непрестанно учене, което обаче правят само 6% от българите, при 22% средно за ЕС.

„Случващото се в България е резултат от дълбокия конфликт между капитализъм и демокрация и големият въпрос е коя страна ще вземе гражданското общество. Разговорът за бъдещето на демокрацията и ролята на гражданското общество няма как да мине без сериозен разговор за това какво представлява съвременният капитализъм“, заяви политологът Страхил Делийски. Според него този основен конфликт води след себе си и конфликта между богатия елит и бедните, причина е за всеобщата комерсиализация, включително в образованието и здравеопазването.

Изследването си за съдебния популизъм у нас представи политологът Теодор Славев. Той направи паралел с нацистка Германия и апартейда в Южна Африка, чиито антихуманни режими са били поддържани от съда. „Днес този доминантен режим овладява и съдът, руши устоите на демокрацията и води до изпразване от смисъл на върховенството на закона. Имаме нужда от радикален съд, който да е на страната на обществото“, призова Славев.

Източник: в-к Дума